През 1973 г. Пап ѝ дава ролята на Целия в "Както ви харесва" в Сентръл Парк и по време на репетициите тя е толкова объркана, че постъпва в психиатричното отделение на болница "Рузвелт". "Смятах, че съм се провалила – казва по-късно, – че е трябвало да бъда идеалната съпруга." Пап ѝ се обажда всеки ден в болницата и я уверява: "Ще пазим ролята за теб, докато можем. Моля те, върни се".
"Когато Джо те обича, наистина се чувстваш обичан и нямаш усещането, че се опитва да те използва. Обича те завинаги", споделя Мери Бет. След три дни я изписват от болницата и поема ролята на Целия.
На репетициите на маса на "Трелони" Мерил трепери. В един момент осъзнава, че горната ѝ устна се движи съвсем независимо от долната. Ей Джей Антун пренася британската пиеса в Ню Йорк в началото на века и по средата на една своя реплика тя чува гръмък глас: "Направи го с южняшки акцент".
Казва го Джо Пап.
– Да, сър – отвръща тя, като инстинктивно имитира певицата Дайна Шор. ("Виж САЩ в своя шевролет...")
И изведнъж героинята ѝ добива плът и кръв – наивно момиче, натрупало опит с годините, превръщайки се от южняшка красавица в отракана управителка на театър, способна да командва. Джо е прав.
"Чувственият едва доловим флирт на интонациите ме насочи към определени пози, походка, начин на сядане и най-вече себеосъзнаване, защото южняшкият акцент предполага себеизразяване и самонаблюдение – обяснява Мерил по-късно. – Ти оформяш фразата. Без да задълбавам прекалено, това беше безценен избор и той не беше мой, беше негов и още не знам откъде му хрумна идеята. Това е същината на неговата режисура. Той е прям. Казва ти: "Направи го".
Джон Литгоу среща Мерил няколко месеца по-рано на художествено четене на пиеса от негов приятел от "Харвард" – нещо за заложници в Апалачите. Забелязва "бледо, крехко момиче с дълга, права руса коса" и странно име. "Изглеждаше на по-малко от двайсет години – спомня си той.
– Беше толкова срамежлива, сдържана и скромна, че не можех да реша дали е хубава или обикновена. Чувах я само когато произнасяше репликите си. Имаше висок и тънък глас и носов селски акцент. В поведението ѝ толкова липсваше театралност, че изобщо не я помислих за актриса." Пита се дали пиесата не е написана за нея. Когато я вижда на първата репетиция на "Трелони от театър "Уелс", Мерил е сякаш различен човек, оживена, пламенна и уверена в хубостта си. Както винаги, не издава притеснението си. "Наблюдавал съм актьори цял живот – спомня си Литгоу.
– Не беше лесно човек да ме заблуди. Но когато я помислих за селяндурка на онова четене преди няколко месеца, или съм бил сляп глупак, или тази млада жена бе брилянтна актриса."
****
15 октомври 1975 г., премиерата на "Трелони от театър "Уелс". Мерил е зад кулисите в театър "Вивиан Бомонт" и чака да излезе на сцената. Горната ѝ устна отново трепери. Иска да я спре с усилие на волята, но не успява. Опитва се да не мисли за критиците, които се мръщят в тъмния салон. Казва си: "Ще изплатя студентския си заем!".
Майкъл Тъкър, трийсет и една годишният актьор, който играе Том Ренч, вече е на сцената. Той също е притеснен. Мерил си мисли за грациозната и уверена жена, която ще играе, и излиза на сцената.
– Е, Ренч, как си? – е първата ѝ реплика на Бродуей.
Изиграват сцената малко сковано. После Тъкър закача с ръкава си ваза, която пада на маса. Мерил я хваща, преди да се счупи, и я връща на мястото ѝ.
"От този момент нататък всичко беше наред – спомня си тя, – защото се случи нещо истинско и ни дръпна в плоскостта на реалния свят. Целият положен по време на репетициите труд, животът, който бяхме водили, и хората, които бяхме, се наместиха в осезаемия свят и се справихме."
Критиците обаче не са съгласни.
"Господин Антун прехвърля пиесата в Ню Йорк в началото на века. Защо? – буквално изкрещява Клайв Барне в "Таймс" на другата сутрин. – Какви нови резонанси получава от това? Дали се опитва да я направи по- близка до американската публика, или по-лесна за американските актьори? Така пиесата става ли по-смислена? Или това е поредният пример за готовността на Шекспировия фестивал да направи почти всичко, стига това всичко да е различно? Това е глупост. При това симптоматична глупост."