През 1976 г. трупата на Финикс работи в "Плейхаус", малък бродуейски театър на Западна четиресет и осма улица. Подобно на други театрални трупи в града, той планира американски сезон, за да отбележи предстоящата двестагодишнина на нацията. Ще започнат с двойно представление на двамата титани на американската драматургия от средата на века – Тенеси Уилямс и Артър Милър. И двамата са над шейсетгодишни и с достатъчно утвърдена репутация, за да ги смятат за леко старомодни. И все пак контрастът ще придаде тръпка на вечерта: лиричният, чувствен южняк Уилямс срещу ясния и прагматичен северняк Милър.
Когато Мерил вижда ролята, за която се явява на кастинг, не вярва на очите си. Пиесата на Уилямс "27 каруци с памук", чието действие се развива на една веранда в делтата на Мисисипи, е огромно предизвикателство за онази, която ще изиграе Флора, похотлива южна хубавица с големи цици и нисък коефициент на интелигентност. Флора е омъжена за противен собственик на даракчийница, който я нарича Бейби Дол21. Когато конкурентната даракчийница мистериозно изгаря, старшият полицай идва да задава въпроси. Флора подозира съпруга си (който, разбира се, е виновен), а полицаят я впримчва в похотлива игра на котка и мишка, като ѝ измъква информация чрез изнудване, заплахи и секс. В "Бейби Дол" – филмовата адаптация на Елиа Казан от 1956 г., Каръл Бейкър е обезсмъртила ролята като прелъстителка, подобна на Полита, а сексуалността ѝ буквално прелива от роклята – и няма нищо общо с 56-килограмовото ефирно създание, което се нарича Мерил Стрийп.
Уморена след осемчасова репетиция на "Трелони", Мерил пристига на кастинга с обикновени пола и блуза и обувки без връзки. Понесла цяла опаковка салфетки, взети от дамската тоалетна, тя се представя на режисьора Арвин Браун. До него седи Джон Литгоу, който режисира друга пиеса в театър "Финикс". Литгоу си спомня случилото се след това:
"Докато си бъбреше с Арвин за пиесата и героинята, тя разпусна косата си, смени обувките, извади блузата от полата и започна небрежно да тъпче салфетки в сутиена, като удвои размера на бюста си. Партнирайки си с инспициента, започна сцена от "27 каруци с памук". Човек не можеше да усети точния момент, когато излезе от собствения си образ и се превърна в Бейби Дол, но преобразяването беше пълно и поразително. Беше забавна, секси, кокетна, глупавичка, уязвима и тъжна, като всички нюанси се меняха като живак пред очите ни."
Арвин Браун я наема веднага. Но изглежда не е забелязал преобразяването, станало пред очите му, защото, когато започват репетициите, оглежда внимателно главната си актриса и изпада в паника. Магията ѝ е проработила толкова добре, че той не е разбрал, че е илюзия. "Беше толкова слабичка, руса и красива, а по един или друг начин на кастинга ме бе убедила, че е онази мърлява и ленива селянка – спомня си Браун и се пита: – Ще се получи ли?"
Мерил също се тревожи. Фалшивият голям бюст е начин да измами не само присъстващите на кастинга, но и себе си. Без купищата хартия, натъпкани в сутиена, тя губи контрола над героинята си. "Нека да опитам нещо", казва тя на Браун.
Излиза и се връща с раздърпана домашна рокля и изкуствени гърди. Намерила е Бейби Дол и Браун още веднъж вижда "закръглената повлекана". Без да играе фатална жена, Мерил улавя невинността и вулгарността на Флора, които би трябвало да си противоречат, но не е така. Подобно на Евърт Спришорн във "Васар", Браун усеща намек за бунт: "Имах чувството, че иска да се отърси от следите от доста конвенционалното си потекло".
На сцената на "Плейхаус" през януари 1976 г. героинята на Мерил Бейби Дол оповестява присъствието си с крясък в тъмното:
– Джееейк! Загубих си бялата детска чантичка!
После излиза на сцената, потраквайки на високи токчета, в широка рокля, закръглена дърдореща глупачка с глас като сапунена пяна. Между репликите тя гука, кикоти се, гони въображаеми мухи. В един момент, седнала на верандата с разкрачени крака, поглежда към мишницата си и я обърсва с длан. Малко по-късно си бърка в носа и перва с пръст изваденото от него. Това е най-смешното и гротескно нещо, което е правила след "Идиотите Карамазови". Но подобно на Констанс Гарнет, нейната Флора носи нещо шантаво в себе си.
Вестник "Вилидж Войс" я нарича:
"Висока, добре подплатена жена-дете рубенсов тип, секси палавница, олюлява се върху мръсни кремави обувки с високи токчета, кикоти се, дърдори с глас на дете, ту дрезгав, ту писклив, изговаря думите, сякаш я мързи да ги произнесе както трябва (и все пак всяка дума се разбира), облизва устни, усмихва се похотливо, играе си с дългата си руса коса, обгръща с ръце гърдите си, изтяга се блажено и се наслаждава на тялото си, сякаш е в топла вана. И всички тези екстравагантни детайли са толкова спонтанни и органични, колкото са изобилни. Нищо не е прекалено, нищо не те разсейва, всичко е част от Бейби Дол. Какво изпълнение!".