Малцина в Ню Йорк – Розмари Тишлър, Джон Литгоу – познават таланта на Мерил за преобразяване. Докато нейната Бейби Дол е блестящ пример за физическа комедия, истинският шок от "27 каруци с памук" идва от онова, което следва. Пиесата е част от двойно представление със "Спомен за два понеделника" на Артър Милър, чието действие се развива в склад за авточасти в Ню Йорк по време на депресията. Усещането и атмосферата няма как да са по-различни: докато от пиесата на Уилямс лъха на секс и лимонада, тази на Милър е остра и индустриална като сухо мартини. В нея участват Литгоу и Джо Грифаси с Мерил в маловажната роля на секретарката Патриша.
Но именно там тя изиграва своя коз. В края на пиесата на Уилямс светлините угасват, докато Флора пее "Рокабай Бейби" на чантичката си под луната на Мисисипи. След антракта излиза на сцената като Патриша: с черна коса на вълни, елегантна рокля, с ръка на хълбока показва брошката, подарена от мъжа, с когото се е срещнала снощи. Сякаш по даден знак се чува шумолене на хартия в тъмното, докато зрителите прелистват програмата: възможно ли е това да е същата актриса?
"Тя не само играеше тези две крайно различни героини – спомня си Арвин Браун, – но и създаде два напълно различни енергийни модела. В "27 каруци" беше сънлива и замечтана, на моменти дори мудна. И изведнъж следва енергиен удар, когато излиза на сцената във втората пиеса с онази черна перука и всичко е градско, стоманено и бързо. Беше просто шок."
Тенеси Уилямс и Артър Милър избягват да бъдат виждани заедно. Знаят, че съчетаването на пиесите им неизбежно ще прозвучи като състезание, и не желаят да насърчават въпроса кой е великият американски драматург. Затова Милър идва на генералната репетиция, а Уилямс на премиерата. Когато завесата се спуска след "27 каруци", Мерил тича зад кулисите, за да се превърне от раздърпана селянка в строга секретарка. Помага ѝ Джей Рой Хеланд, който я следва от Линкълн Сентър и помага при създаването на двете контрастни външности. Уилямс спира Арвин Браун във фоайето, за да му каже колко е смаян от изпълнението на Мерил.
– Ролята никога не е била играна така! – повтаря той, което според Браун се отнася за наивността, която никак не прилича на целеустремената нацупена бомба, представена от Каръл Бейкър във филма.
Браун се вмъква в гримьорната да разкаже на Мерил за еуфорията на драматурга. След представлението смята да доведе Уилямс при нея, за да я похвали лично. Но Уилямс така и не отива на уговорената среща. В края на "Спомен за два понеделника" вече си е тръгнал.
Никой не знае защо до следващия ден, когато агентът на Уилямс се обажда на режисьора, за да го извини. Случва се следното: Мерил има дубльорка на име Фидъл Виракола, чието кръгло лице и шантави маниери я правят естествена Бейби Дол. Виракола има странен навик: отива при някоя знаменитост и я кара да ѝ нарисува жаба. На генералната репетиция е била при Артър Милър да измоли жаба за колекцията си.
На премиерата Уилямс отива във фоайето да се срещне с Браун, когато към него се спуска някаква жена и дърдори нещо за някаква жаба. Драматургът се паникьосва и хуква да вземе такси. Така и не отива зад кулисите да каже на Мерил колко много е харесал нейната Бейби Дол.
Въпреки успехите си тя все още не се вижда като кинозвезда. Явно така мислят и всички останали. Или поне така изглежда един следобед, когато седи срещу Дино де Лаурентис, италианеца, продуцирал филми като "Пътят" на Фелиии и "Серпико". Де Лаурентис провежда кастинг за римейк на "Кинг Конг" и Мерил идва да кандидатства за ролята, станала известна чрез Фей Рей – момичето, което печели сърцето на огромната горила.
Де Лаурентис я оглежда от глава до пети през дебели правоъгълни очила. От офиса му на върха на сградата "Гълф енд Уестърн" на площад "Кълъмбъс" се вижда цял Манхатън. Той е прехвърлил петдесетте, има пригладена назад прошарена коса. Синът му Федерико е гледал Мерил в пиеса и я е довел. Но очевидно възрастният Де Лаурентис не вижда у нея това, което забелязва младият.
– Che brutta! – казва бащата на сина и продължава на италиански. – Толкова е грозна! Защо си ми я довел?
Мерил е като попарена. Той обаче не знае, че е учила италиански във "Васар".
– Mi displace molto – отвръща тя на изумения продуцент. – Много съжалявам, че не съм красива колкото трябва. Но друго не мога да предложа.