Выбрать главу

Всъщност е дори по-разстроена, отколкото показва. Не само че я нарича грозна, той подозира, че е и глупава. Коя актриса, още по-малко американка, при това блондинка, би могла да разбира чужд език?

Тя става да си върви. Точно от това се бои в киноиндустрията: манията по външността и по сексапила. Наистина иска да пробие в киното, но си е обещала, че няма да се снима в боклуци. А това е боклук.

Когато научава, че Джесика Ланг е получила ролята, не се цупи.

Всъщност не я е искала чак толкова. Знае, че няма да бъде добра в нея. Нека някоя друга да пищи срещу маймуна на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Те търсят кинозвезда, а тя не е такава.

Тя е твърде brutta.

Сърцето ѝ е в театъра. След победата в "27 каруци с памук" Мерил остава в театър "Финикс" за още една пиеса същата пролет: "Сикрет Сървис", мелодрама за Гражданската война от Уилям Джилет. Старият ѝ приятел Грифо също участва. Както и партньорите ѝ от "Трелони" Джон Литгоу и Мери Бет Хърт.

Пиесата е трилър от 1895 г., нищо впечатляващо, но ѝ е забавно да играе Идит Варни, красавица от Ричмънд, която се влюбва в шпионин от Съюза, докато в далечината гърмят оръдия. В карирана рокля и боне, тя и сучещият мустаци Литгоу играят любовни сцени, които биха изглеждали преувеличени в "Отнесени от вихъра":

– Какво ще бъде, любов и сбогуване?

– О, не, само първото! И то всеки ден, всеки час, всяка минута, докато се срещнем отново!

Жанрът не е точно определен и актьорите така и не разбират с каква доза ирония да играят сцените си. Но младежите от "Финикс" просто искат да работят заедно върху каквото и да е. Създава се сплотен ансамбъл на сцената и извън нея: енергичната и писклива Мери Бет, дяволитият Джо Грифаси, замисленият Джон Литгоу в главната роля и Мерил, изисканата блондинка, която може да играе всичко. След представленията пият в ресторант "Джо Алън", после се прибират заедно на велосипеди до Горен Уест Сайд като пренесени в Ню Йорк герои от "Жул и Жим". "Чувствахме се като принцовете на града", спомня си Мери Бет.

Мерил още се радва на успеха на "27 каруци" и "Спомен за два понеделника". "Тези две пиеси в театър "Финикс" заедно с "Трелони" привлякоха вниманието към мен повече от които и да са три пиеси, които бих изиграла на Бродуей за три години с роли на три блондинки", обяснява тя по-късно. Печели първата си професионална театрална награда "Тиътър Уърлд" и е номинирана за "Драма Деск". В края на март, по-малко от година след завършването на театралната академия, е номинирана за наградата "Тони" за двойното представление във "Финикс". Конкурентка ѝ е приятелката ѝ Мери Бет, номинирана за "Трелони".

На 18 април, няколко дни след премиерата на "Сикрет Сървис" в "Плейхаус", двете актриси влизат тържествено в театър "Шуберт" за церемонията. Зад кулисите е тежката артилерия на развлекателния бизнес: Джейн Фонда, Джери Луис, Ричард Бъртън. Сцената е аранжирана като декора на "Кастингът", който е номиниран в почти всички категории за мюзикъл. Актьорският състав открива церемонията с вече станалия прочут встъпителен номер "Дано да спечеля". Той изразява чувствата на номинираните сред публиката.

Денят е неделя, Великден. Мери Бет се появява с огромни очила и характерната си червена коса, подстригана на черта. Мерил още е с букли от Гражданската война на челото. Седнала сред публиката, тя се чувства "крайно неудобно". По време на рекламите усеща как номинираните се облизват. Всичко ѝ се струва толкова глупаво.

Както се очаква, "Кастингът" печели убедително, като обира половината награди в осемнайсетте категории. След като побеждава "Чикаго" и "Тихоокеански увертюри" в категорията "Най-добър мюзикъл", оркестърът сякаш свири само "Направих го от любов" – една от ариите в мюзикъла. Вече никой не може да отрече: спектакълът на Джо Пап е истинска бомба.

Алън Аркин излиза да връчи наградата за най-добра актриса в пиеса. Когато прочита името на Мерил, тя свива устни. Но победителка е Шърли Найт за "Децата на Кенеди". Мерил и Мери Бет се прибират у дома с празни ръце. Когато следващия вторник отиват на работа, се връщат в Ричмънд, Вирджиния, през 1864 г.

*****

На генералната репетиция на "Трелони от театър "Уелс" Джо Пап тайнствено ѝ съобщава: "Може би имам нещо за теб". На Бъдни вечер 1975 г. телефонът ѝ звъни.

– Искаш ли да играеш Изабела в "Мяра за мяра" в Парка? – пита продуцентът. – И може би Катерина в "Хенри V"?

Мерил е... объркана. Да не е загубил критическите си способности? Знае, че той има любимци, а всеки, допуснат сред приближените му, ще има работа доживот, като в японска корпорация. Но Изабела? Това не е ли главната роля?