"Накараха група от нас да влезе и да застане на тази линия – спомня си кандидат на име Тони Симоутс. – Изведнъж Джо започна да говори за постановката и как си я представя. Сякаш искаше да ни въведе в обстановката. И каза: "О, впрочем всички сте одобрени". Продължи да говори, а ние си казахме: "Какво!?". Развикахме се от радост и започнахме да се прегръщаме."
С пура, вечно увиснала от ъгълчето на устата му, Пап размахва властта си като кралски скиптър. "Постройте ми кула", нарежда той и тълпа дърводелци се втурва на сцената с чукове и дървен материал. В един момент започва да скача на въже пред актьорите, за да покаже, че не е загубил жизнеността си.
Няколко дни след началото той уволнява актьора, който изнася пролога ("О, ако имахме пламтяща муза, която да ни вдигне в емпирея на висшето изкуство!"), и го замества с Майкъл Мориарти. По това време Мориарти вече играе на Бродуей и е носител на наградата "Тони". Зад сцената Мерил е очарована от застрашителната му трактовка на пролога. Както отбелязва по-късно, това е "първият път, в който осъзнах, че можеш да извадиш всичко, абсолютно всичко от Шекспир. Майкъл произнасяше с наслада всяка нецензурна реплика и звучеше порочно и мъдро".
Двамата актьори имат нещо общо освен сценичната си афера в "Плейбоят от Севиля" пет години по-рано. Те са единствените членове на трупата, които не изглеждат ужасени от режисьора.
"Майкъл Мориарти изобщо не се впечатляваше от Джоузеф Пап, което беше супер – спомня си един от актьорите. – Само казваше: "Искаш да го изиграя така? Добре, ще го направя". Мнозина от екипа наистина се бояха от него. Но бях поразен от начина, по който Мерил Стрийп се приближаваше до Пап и го прегръщаше, сякаш му беше стара приятелка."
Тя дори започва да говори като него в интервютата. Когато от "Таймс" посещават "Делакорт" и я питат дали завижда за Шекспировата традиция, на която се радват британците, тя свива рамене и отвръща: "Завиждам на богатството на опита, на който се облягат, но в Америка имаме друга традиция, която е също толкова силна. Тя е свързана със сърцето и с куража". Сърцето и куражът: специалитет на Пап.
Като Катерина тя има само две сцени, но те са буквално сензационни.
Едната е изцяло на френски, когато принцесата учи английските думи за частите на тялото, като нарича лакътя "льо лакет." По-късно се връща с абсурдно украшение на главата и очарова английския крал. "Беше просто едно кратко и изящно появяване, а тя се справи с лекота – спомня си Розмари Тишлър. – Гледаш как горкият объркан крал изведнъж се влюбва. И заедно с него се влюбва и публиката."
Работата в Сентръл Парк има своя особена магия. В три следобед тълпи нюйоркчани се нареждат пред "Делакорт" за безплатни билети. (Пап никога не отстъпва по въпроса за цената, дори когато общината го умолява да я направи поне един долар.) Опашката се извива обратно на часовниковата стрелка към софтболните игрища на Голямата ливада и се превръща в особен вид шекспирова сцена, където на показ излиза чудатата енергия на града. Един юлски следобед консервативно облечена жена с учебници по право се нарежда зад мъж с тениска на сърфист, докато трубадур в елизабетински костюм пее мадригали с акцент от Средния запад срещу дребни монети. Наблизо продавач на хотдог се конкурира с количка за продажба на фалафели, докато мъж в лилава риза, лилави джинси и с лилаво колело разправя на всеки, готов да слуша: "Всъщност не ме виждате. Вие халюцинирате. Мислите, че виждате лилаво, защото това е цветът на вълшебната гъба".
Около пет часа екипът раздава карти, които служат вместо билети, и 1800 късметлии влизат в амфитеатъра за представлението в осем часа.
Когато Майкъл Мориарти излиза да призове пламтящата муза, слънцето още сияе на небето. В пето действие, когато Хенри целува Катерина, сцената се осветява от лунна светлина. Нощем паркът се превръща в бърлога на крадци и перверзници, затова малката армия от актьори се прибира заедно, за да се пазят взаимно. След това Мерил е във фоайето на сградата си, в асансьора и в апартамента, който е изцяло на нейно разположение.
******
Четири дни след последното представление на "Хенри V" в "Делакорт", в същия театър е премиерата на "Мяра за мяра". Десет минути преди първото представление мъж от публиката получава сърдечен пристъп. С линейка го откарват в болница "Рузвелт", но умира по пътя. В осем часа започва да вали и инспициентът задържа представлението за 20 минути. Изиграват първо действие, но дъждът се усилва. Накрая отменят представлението и всички се прибират по домовете си мокри до кости.