Дори в сухо време пиесата е предизвикателство. Нито трагедия, нито комедия, "Мяра за мяра" е една от Шекспировите неопределени, "проблемни пиеси". Сюжетът се гради върху морална дилема: Виена се е превърнала в средище на бордеи, сифилис и грях. Херцогът (в ролята трийсет и пет годишният Сам Уотърстън) оставя своя строг заместник Анджело да разчисти бъркотията. За да внуши страх от закона, Анджело осъжда на смърт млад мъж на име Клаудио за разврат. Сестрата на Клаудио Изабела се готви да влезе в женски манастир, когато чува новината. Тя моли за милост Анджело, който е луд от похот по нея. Затова ѝ отвръща с неприлично предложение: Ако спиш с мен, ще пощадя живота на брат ти. Въпреки молбите на брат си Изабела отказва с думите: "И тъй решавам: живот на брат за чест моминска давам!".
Репликата обикновено предизвиква ахване.
"Ролята е прекрасна, но има много проблеми в нея – казва Мерил по онова време. – Преди всичко за публиката през 1976 г. е трудно да възприеме, че чистотата на душата е най-важното за Изабела. Наистина им е трудно да го повярват." "Вярно, че Анджело е прасе – биха си казали повечето хора.
– Но какво толкова, става дума за живота на брат ти! Просто преспи с него!"."
Мерил е твърдо решена да разкрие истината на Изабела, да представи дилемата убедително, въпреки че публиката е настроена срещу нея – същата трудност ще срещне в "Крамър срещу Крамър". Може ли да накара хората да застанат на страната на една фанатична монахиня? "Мъжете винаги са осъждали Изабела, откакто съществува пиесата", казва тя по време на репетициите, зарадвана от предизвикателството. Като пенсионер в Кънектикът, баща ѝ събира всички материали за пиесата, които може да намери. "Наистина се държи като същински учен", хвали го Мерил.
Едната причина Пап да постави "Мяра за мяра" е идеалната роля за Мерил Стрийп, но вероятно другата е непреходността на сюжета. Шекспировата Виена гъмжи от корупция, разврат и мръсотия – нещо понятно за нюйоркчани, които са преживели едва ли не банкрута на своя град. Междувременно цялата страна е получила урок по официално опрощение като онова, което Изабела иска за Клаудио. Две години по-рано президентът Джералд Форд прощава на Ричард Никсън за престъпленията при аферата "Уотъргейт" и сега плаща тежката цена в електоралната битка срещу Джими Картър. Накъдето и да се обърнеш, някой в коридорите на властта сключва сенчеста сделка или някой град се срутва под тежестта на собствената си мръсотия.
Режисъорът Джон Паскуин си представя Виена подобно на начина, по който нюйоркчани възприемат Ню Йорк. Декорът на Санто Локасто прилича на станция на метрото или на мъжката тоалетна пред театъра – с противни бели плочки, буквално смърдящи на урина на фона на нарисувани демони. Докато Анджело и неговите служители се усмихват подигравателно от леко издигната пешеходна алея, сводниците и проститутките на Виена се появяват от врата в пода, сякаш идват от подземния свят. Обществото от Парк Авеню се среща със скитниците от Таймс Скуеър, раздвоеният град, който Пап се опитва да обедини в своите театри.
Мерил многократно препрочита дългата и вълнуваща пиеса. Облечена в бяло расо, тя може да работи само с лицето и гласа си. А в парка, изложена на природните стихии, старателната ѝ характеризация може лесно да се изгуби. Една вечер при кулминацията на най-важния ѝ монолог
– "Таз вест от мене ще узнае той, за да умре с достойнство и в покой" – над главата ѝ прогърмява самолет и се налага да изкрещи "в покой". "Абсурдно е – споделя тя скоро след това. – Струва ми ужасно много, защото внимателно съм изградила образа и мотивите му, а после се случва нещо съвсем непредвидено и проваля всичко."
Но с Мерил Стрийп се случва друго, което може да контролира още по-малко от рева на реактивни самолети, прелитащи над Манхатън. В сцените ѝ с четиресет и една годишния актьор, който играе Анджело, то е видно за всички: борбата на две воли, светицата и грешника, вкопчени в битка на секс и смърт. Конфликтът е нажежен до бяло. Тя се взира в черните като въглен очи на своя партньор на сцената, в изпитото му лице, което изразява безпомощна тъга. Той ѝ дава огън, тя отвръща с лед.
Анджело:
Желая те, разбираш ли?
Изабела:
И брат ми желаеше Жулиета и затуй вий казвате, че трябва да умре.
Анджело:
Не ще умре, дадеш ли ми любов.
Дубльорката на Мерил Джудит Лайт всяка вечер гледа сцените на Изабела и Анджело, за да запомни спецификата в изпълнението на Мерил, в случай че се наложи да излезе на сцената. (Това не се случва.) "Динамиката помежду им сякаш даваше тласък на представлението и беше невероятно наелектризиращо да наблюдаваш как между тях се случва нещо – спомня си Лайт. – Личеше си, че нещо се развива и че тя се оставя да бъде увлечена."