Друга пиеса на Хоровиц дава на Джон тласъка, който чака с нетърпение. "Опашката" е минималистичен експеримент, характерен за края на шейсетте, който преобръща общоприетите представи за понятието пиеса. Няма декор, а сюжет почти липсва. Трябват само петима актьори, наредени един зад друг, четирима мъже и една жена. Така и не е обяснено какво чакат. В течение на пиесата те се карат, развратничат и всеки мами другия, за да заеме мястото му на опашката: нещо непонятно за възпитаните нюйоркчани, които, щом видят опашка, се питат дали не трябва да се наредят.
Джон играе Доулан, по собствените му думи "господин Добряк", който въпреки това едва не удушава друг герой. В един момент Доулан описва своята "философия на победения", която може да се сравни с подхода на Джон към актьорската игра или поне с нейното въздействие:
"Всеки иска да е първи, нали? ... Може да го показвате явно. Просто се изпъчвате напред като дете, крещите и се хвалите, че сте пръв. Или че заслужавате да сте пръв. Искам да кажа, че трябва малко да отстъпите... Най-лесният начин да ритнете едно куче в топките е да сте под него. Оставете го да ви гази известно време. Прицелете се добре. И..."
Премиерата на "Опашката" е в театър "Ла Мама" в Ийст Вилидж през есента на 1967 г. Четири години по-късно се играе отново в Тиътър де Лис на ул. "Кристофър" с участието на Казейл и Ричард Драйфус, който тогава дебютира на Оф Бродуей. Една вечер Драйфус кани Франсис Форд Копола и неговия кастинг режисьор Фред Рус, които подготвят "Кръстникът". Когато вижда Казейл на сцената, Рус веднага заявява: "Това е Фредо".
*****
"Вторият син, Фредерико, наричан още Фред или Фредо, беше дете, за което всеки италианец се молеше на боговете – пише Марио Пузо в своя роман "Кръстникът". – Той бе покорен и предан, винаги в помощ на баща си и на трийсетгодишна възраст все още живееше с родителите си. Нисък и широкоплещест, той не беше красив, но имаше същата характерна за семейството глава на Купидон с шлем от къдрава коса над кръглото лице и чувствени извити устни."
Джон Казейл не е нисък и широкоплещест и определено няма шлем от къдрава коса. Но за Копола и Рус има вида на човек, който винаги е пренебрегван. Копола, чиито брат и сестра са талантливи (писателят Огъст Копола и актрисата Талия Шайър, която играе Кони Корлеоне), има слабост към Фредо. "Във всяко италианско семейство, или поне в моето, винаги има от онези братя, които са смятани за не толкова талантливи като другите – казва режисьорът. – Подиграват им се. Може би и аз попадах в тази категория понякога. Не знам. Определено имах чичовци, които бяха иронизирани. Мисля, че италианците с манталитет на хора от малък град са много сурови към своите и жестоки към онези, които не се справят с проблемите така добре, както успелите братя или чичовци." Джон отново играе с Ал Пачино, който е в ролята на Майкъл Корлеоне. Но истинската тръпка е да играе с Марлон Брандо, който е в ролята на бащата Вито. Брандо е безспорният гигант в американското кино и по-младите Казейл, Джеймс Каан и Робърт Дювал благоговеят пред него точно както братята Корлеоне пред своя властен баща. "Брандо беше нашият герой – казва Марвин Старкман. – Ходехме да гледаме "На кея" и "Трамвай "Желание", всичките му ранни филми, сякаш присъствахме на майсторски клас. Обожавахме го. Джон получи шанса да работи с Брандо и това му даде крила."
Идва моментът да се снима сцената, когато Вито е прострелян на улицата пред магазина за плодове, Фредо изпуска пистолета си, а несполучилите убийци побягват. Кръстникът кърви в канавката, Фредо отчаян се навежда над него, тъй като се е провалил пред баща си по възможно най-ужасен начин. Копола снима Брандо, полумъртъв на тротоара, после обръща камерата да улови реакцията на Джон. "Брандо имаше достатъчно високо мнение за Джон, за да лежи в канавката, така че да не влезе в кадъра на Джон – отбелязва Старкман. – Това беше най-големият комплимент."
Премиерата на Кръстникът е през март 1972 г., докато Мерил още играе в скиорски хижи във Върмонт. Номиниран е за единайсет академични награди и печели "Оскар" за най-добър филм и най-добър актьор за Марлон Брандо, който изпраща индианската активистка Сашийн Малкото перо да приеме наградата. Ал Пачино, Джеймс Каан и Робърт Дювал са номинирани за най-добър актьор в поддържаща роля. Джон не е номиниран.