Така е на шест. А ето как е на девет:
"Помня, че взех молива за вежди на майка ми и внимателно нарисувах линии по цялото си лице, повтаряйки бръчките, които бях запомнила от лицето на баба си, която обожавах. Накарах мама да ме снима и когато гледам снимката, приличам на себе си сега и на баба си тогава. Но си спомням с цялото си същество как стана възможно в онзи ден да се почувствам на нейната възраст. Прегърбих се, усещах се натежала, но весела. Чувствах се като нея."
Съвсем естествено е Дева Мария да е първата ѝ роля. Мерил произхожда от дълга поредица жени на име Мери. Майка ѝ е Мери Улф Уилкинсън, чиято майка е Мери Агнес, съкратено на Мейми. Когато на 22 юни 1949 г. Мери Улф ражда първата си дъщеря в Съмит, Ню Джърси, тя кръщава бебето Мери Луис. Но три жени с име Мери в едно семейство са твърде много и преди Мери Луис да се научи да говори, майка ѝ започва да я нарича Мерил.
Като малка Мерил знае малко за предците си. Майка ѝ произхожда от квакерски род, стигащ чак до Войната за независимост. Разказват се истории за един от предците ѝ, обесен във Филаделфия за конекрадство. Една от бабите ѝ участва в разрушаването на барове по време на движението за трезвеност. Дядо ѝ Хари Рокафелоу Уилкинсън, известен като Хари Поп за внуците си, обича да разказва смехории, придружени с бурни жестикулации. В детството на Мерил дядо ѝ и баба ѝ по майчина линия още използват старинните английски местоимения.
Мери Улф има широко сърдечно лице и ведро чувство за хумор, наследено от баща ѝ. Години по-късно, когато играе Джулия Чайлд, Мерил ще подражава на жизнерадостта на майка си. Тя е родена през 1915 г. в Бруклин. През Втората световна война работи като арт директор в "Бел Лабс"3, а по-късно учи в Художествения факултет в Ню Йорк. Подобно на повечето си връстнички, Мери се отказва от работата през войната, за да стане съпруга и майка. Става от онези жени, които Бети Фридан иска да стимулира с книгата си от 1963 г. "Тайната на женствеността". Но Мери не страда от безпокойството, което Фридан забелязва у много домакини, може би защото никога не се отказва от артистичните си занимания. Докато отглежда децата си, тя работи в ателието си на задната веранда като рекламен художник и рисува илюстрации за местни издателства и предприятия. Ако беше от поколението на дъщеря си, вероятно би направила кариера. Но е имала възможност да работи у дома и да изкарва допълнителен доход.
Бащиният род на Мерил не може да се похвали със същата жизнерадост. Стрийп е немско име, макар, че дълги години тя го смята за холандско. Баща ѝ Хари Стрийп-младши е единствено дете. (Подобно на Мери, Хари и Хенри са също толкова често срещани имена в семейството ѝ.) Баща ѝ, чийто прякор е Бъди, е роден в Нюарк през 1910 г. и учи в колежа "Браун" със стипендия. След година настъпва Депресията и той е принуден да напусне. Три десетилетия работи в отдел "Личен състав" на фармацевтичната компания "Мерк". Работата е свързана най-вече с наемане и уволняване на служители. Мерил забелязва известна меланхолия у баща си, вероятно наследена от майка му Хелена, която е лежала в клиника заради депресия. Съпругът на Хелена Хари Уилям Стрийп е търговски пътник, който често я оставя сама със сина ѝ. Като по-възрастен, бащата на Мерил гледа внука си Хенри Улф Гъмър в гимназиална постановка на "Смъртта на търговския пътник" и казва през сълзи: "Това беше татко".
Когато Мерил посещава дома на бащините си родители, той сякаш е пропит с тъга. Щорите са спуснати и пропускат само ивичка светлина – по нищо не прилича на топлата къща на Уилкинсън. Баба ѝ използва повторно абсолютно всичко. Пази парчета алуминиево фолио и ги събира на топка, която държи под мивката и която става все по-голяма за радост на Мерил.
В следвоенното доволство светлата американска мечта е постижима за семейства като Стрийп. Те се местят в централен Ню Джърси и докато семейството се разраства, живеят първо в Баскинг Ридж, после в Бърнардсвил. След Мерил идва Хари Стрийп Трети с прякор Трети. После още едно момче, Дейна, кльощав шегаджия с лунички. Родителите на Мерил я водят на мачовете на братята ѝ в малката лига, но тя е също толкова буйна и атлетична като тях, може би дори повече.
В Бърнардсвил те живеят на улица, обрамчена с дървета, на върха на малък хълм, само на хвърлей от обществената гимназия. Градът се намира в "богатия пояс" на Ню Джърси, на 70 км западно от Ню Йорк. През 1872 г. нова железница го превръща от спокоен сбор от къщички в спалня за богати нюйоркчани, които строят летни вили далеч от градската врява. По-модерните от тях издигат къщи на планината Бърнардсвил. "Планинските хора", както ги наричат тези в долната част, пращат децата си в пансиони и яздят коне. В по-късни години сред тях са Аристотел и Джаклин Кенеди Онасис, които държат имение в Бърнардсвил от 40 декара.