Насърчен от успеха на "Кръстникът", Копола снима драматична лента за проследяването, наречена "Разговорът", в който Джийн Хекман е в ролята на "най-добрия специалист по проследяване на западния бряг." Джон играе неговият помощник Стан, любознателен техник със слушалки и очила с дебели стъкла. За пореден път Джон улавя слабостите на героя – неговата незрялост и любопитство – и ги прави по детски симпатични. Филмът е номиниран за три Оскара, включително за най-добър филм. Джон не е номиниран.
В "Кръстникът II" Копола довежда самоненавистта на Фредо до кресчендо. В кариран костюм и с тънки мустачки, Фредо е общителен и безсилен, неспособен да усмири дори пияната си жена на дансинга. След като заговорничи за покушение срещу брат си, което не успява, той се измъчва от страх и угризения. В най-паметния филмов момент на Джон Майкъл сграбчва главата на Фредо и заявява: "Знам, че си ти, Фредо. Ти сломи сърцето ми. Сломи сърцето ми".
Предателството на Фредо и решението на Майкъл да го убие са в центъра на филма и дават възможност на Джон за повече сценична изява. "Кръстникът II" е номиниран за единайсет академични награди, включително най-добър филм, която печели. Ал Пачино е номиниран за най-добър актьор. Робърт Де Ниро, Майкъл В. Газо и Лий Страсбърг се състезават за най-добър актьор в поддържаща роля, която печели Де Ниро. Джон не е номиниран.
Въпреки типичния за Фредо талант да бъде пренебрегван, дарбата на Джон се усъвършенства с всеки следващ филм, способността му да разкрива психичните рани на героя става по сърцераздирателна. В същото време изглежда все по-болнав, жизнеността му го напуска, челото му сякаш изпъква още повече. Докато гостува през лятото в къщата на Старкман в планината Катскил, му прилошава на селския панаир. "Трябва да се върнем в града", моли той. Марвин и жена му го закарват с колата, а всяко раздрусване по пътя му причинява агония.
Закарват го в болница "Рузвелт", където му поставят диагноза хроничен панкреатит. Когато Марвин идва да го посети, целият е овързан с тръбички и едва говори. До стената има стъклен буркан, пълнещ се с воднистозелена течност от стомаха. "Беше ужасно – спомня си Старкман. – На тръгване си блъсках главата какво можем да направим за него." Лекарите нареждат на Джон веднага да спре пиенето, иначе алкохолът ще унищожи панкреаса.
Бледността му някак допринася за необикновеното му екранно присъствие. "При Фредо се усеща някакъв морален разпад, подчертан от факта, че във втория филм Казейл все повече заприличва на призрак – отбелязва критикът Дейвид Томсън. – Той е по-слаб, очите му изглеждат по-големи, челото му сякаш е по-изпъкнало."
Филмовият бум от края на шейсетте и през седемдесетте извежда на преден план актьори, които са ексцентрични, от етнически групи или просто със странна външност. Като изключим Уорън Бийти и Робърт Редфорд, главните герои вече са с мургава кожа като Ал Пачино, комплексирани дребосъци като Дъстин Хофман, чернокожи като Сидни Поатие или с дяволски поглед като Джак Никълсън. Кинозвездите все по- малко приличат на актьорите от сапунените сериали и повече на хората, които срещаш на улицата. Дори Робърт Де Ниро, новият символ на мъжествеността от големия екран, е италианец. Пепелявото лице на Джон и ексцентричната енергия, която някога го е изключила от телевизионните реклами, сега стават негова силна страна.
Всъщност той притежава странен сексапил. Джон е пример за френското понятие jolie laide, или "грозно-красив". Това е концепция, която Холивуд тъкмо започва да проумява (поне когато става дума за мъже). Както обича да казва Хоровиц, прилича на св. Франциск Асизки, но никога не липсват красавици, с които да излиза, сред които са актрисите Върна Блум и Ан Уеджуърт, сценичната му партньорка в "Опашката". Приятелите му не проумяват как го прави. "Не оставаше без гаджета – казва Старкман.
– Излизаше с някои от най-красивите момичета, но повечето от тях късаха с него заради мудността му."
Когато кариерата му потръгва, започва да се среща с червенокоса актриса от Тексас на име Патриша. Патриша е студена красавица, която не успява да пробие. Някои приятели на Джон долавят, че тя го използва, но той е влюбен. Може би по нейна идея изоставя претъпканото жилище в Горен Уест Сайд, което е отблъснало предишните му приятелки, и влага част от парите от "Кръстникът" в мансарден апартамент на улица "Франклин". Сградата е бивш склад с пожарна стълба, асансьор и рампа за товарене на стоки към улицата. Традиционно индустриалният квартал тъкмо започва да се преобразява, тъй като художници и трупи за експериментален театър купуват сградите, някога притежавани от търговци, снабдяващи корабите с провизии. Скоро за нюйоркчани той ще стане известен като Трайбека. Засега е ничия земя.