"Беше интересно да ги наблюдаваш, защото двамата изглеждаха някак странно – казва Израел Хоровиц. – Бяха прекрасни по своему, но наистина бяха странна двойка. Хората се обръщаха след тях, но не защото я смятаха за красавица." Той не прилича по нищо на предишните ѝ приятели: мъжествения Брус, мускулестия Боб, хубавеца Фил и дори мрачния Майк Бут. Може би вече не се нуждае от прекрасния принц, за да е уверена в красотата си. Двамата с Джон не са "красива двойка", но човек не може да откъсне очи от тях.
Където и да отидат, хората подвикват през прозорците на колите: "Хей, Фредо!". "Славата категорично никак не го привличаше – казва брат му. – Не мисля, че знаеше как да се справя с нея, нито пък искаше." Двете части на "Кръстникът" са го направили известен, но не и богат. Когато с Мерил ходят в "Малката Италия", собствениците отказват да им вземат пари. Затова те често посещават ресторанта, вечерят паста и салата капрезе, доволни и сити благодарение на неговата популярност.
"Негодникът намираше смисъл във всичко – казва тя по-късно. – Имаше толкова добра преценка, толкова подредена мисъл. Особено за мен, която съм склонна към всякакви човешки слабости. "Това не ти е нужно – казваше той. – Нито пък това". И все пак Джон осигурява на Мерил достъп до елита на актьорските среди. През ноември тя го придружава на празненството по случай седемдесет и петия рожден ден на легендарния учител по актьорство Лий Страсбърг в "Пиер", където сред гостите са Ал Пачино, Селест Холм и Елън Бърстин.
Колкото и бавно да действа Джон, романсът им се развива бързо и не след дълго Мерил заживява в мансардния апартамент на улица "Франклин". Сега двамата заедно ще бъдат като пионери откриватели на един град, едва открил себе си. Тя скоро разбира нещо, което бившите приятелки на Джон са открили преди нея. "Всичко правеше бавно – спомня си Мерил. – Нужно му беше много време да излезе от къщи, да заключи колата." Веднъж Джон решава да облепи една стая с тапети. Това му отнема три седмици.
Но тя няма нищо против. Нека времето да се точи бавно като меласа. Те са щастливи.
******
Няколко седмици след кастинга на Мерил за "Джулия" Фред Зинеман дава ролята на Ванеса Редгрейв, която не може да се нарече неизвестна. Предлага на Мерил малката роля на Ан Мари, приятелката клюкарка на Лилиан Хелман. Но във филма му вече има твърде много блондинки: дали е съгласна да носи перука? Разбира се, отвръща Мерил. Би направила всичко.
През есента отлита за Лондон да снима сцените си. Това е първото ѝ участие в киното, и то в компанията на Джейн Фонда и Ванеса Редгрейв. Както при първото ѝ пътуване със самолет след Бърнардсвил, светът ѝ се разширява.
Още през първия ден на снимките получава обрив. Преди всичко смята вида си за ужасен: с къдравата черна перука изглежда груба, а костюмите ѝ са с абсурдни шапки, кожи и червени старомодни рокли. Сцената е тържество в чест на Лилиан Хелман, състояло се в "Сарди", ресторант в театралната част на Манхатън, копиран точно в Лондон. Мерил се подготвя старателно като за Шекспир, но когато се явява на снимки, ѝ връчват променен сценарий. Заради паниката по кожата ѝ от шията надолу избиват червени петна, които гримьорите веднага покриват.
Най-плашещото е, че всичките ѝ сцени са с Джейн Фонда. По това време звездата е на трийсет и осем години и никоя филмова актриса не е по-известна и по-противоречива. Дните ѝ на сексапилно котенце в "Барбарела" са минало. Както и Ханой Джейн24. С комедията "Купон с Дик и Джейн" тя възвръща статута си на търсена кинозвезда и използва влиянието си да лансира социално ангажирани проекти като "Джулия", в който героинята ѝ храбро надхитрява нацистите.
Мерил е представена на Джейн Фонда. "Притежаваше почти котешка бдителност – спомня си Мерил. – Яркосините ѝ очи внимателно следяха всичко около нея, което ми вдъхваше страхопочитание и ме караше да се чувствам тромава и от Ню Джърси, което си е истина."
Репетират сцената веднъж и Фонда я насърчава да импровизира. При първия дубъл Мерил малко разкрасява изпълнението. Изглежда се получава добре. При втория дубъл в прилив на смелост решава: "Ще опитам нещо друго!". Фонда се навежда към нея и ѝ казва:
– Погледни надолу.
– Какво?
– Ето там – посочва Фонда. – Зелената лепенка на пода. Това си ти. Твоят белег. Ако стоиш на него, ще бъдеш под прожекторите и ще бъдеш забелязана във филма.
Мерил е благодарна за помощта, има нужда от нея, но забелязва и начина, по който Фонда носи звездната слава. Сякаш половината действия на актрисата целят да поддържат имиджа на Джейн Фонда, а не са съсредоточени в актьорската игра. "Възхищавам се от Джейн Фонда – казва Мерил скоро след това. – Но не искам да прекарам цялото си време, погълната от работа по себе си..."