По подобен начин благоговее пред Ванеса Редгрейв. Двете нямат общи сцени, но веднъж пътуват заедно с кола. Мерил се тревожи, че от притеснение ще си глътне езика, но за щастие Редгрейв говори през цялото време за политика и за Лев Троцки. Мерил не знае почти нищо за Троцки, но знае нещо за Редгрейв: тя е киноактриса, която заслужава уважение, налага се със своите убеждения и винаги оправдава очакванията.
В почивните дни Мерил общува с Джон Глоувър, който играе неин брат. Двамата няма какво да правят и убиват времето в бара на нейния хотел в Южен Кенсингтън. (Тя държи парите си в куфар в стаята си, докато един ден се връща и открива, че са откраднати.) Или ходят в "Харъдс", където Мерил изучава произношението на продавачките. Тя е твърдо решена да усвои английското произношение на думата "всъщност".
Друг път посещава Глоувър в къщата, където е отседнал. По време на разточителни домашно приготвени вечери актьорите и техните домакини играят на "наречия": всеки трябва да изиграе без думи значението на дума, а останалите играчи да познаят коя е. Когато е ред на Мерил, тя се преструва, че се събужда сутрин и поглежда през прозореца.
Всички едновременно извикват думата: "Красиво!".
По средата на снимките Казейл идва да я посети. Общуването ѝ с другите актьори рязко прекъсва: двамата с Джон се връщат в своя всепоглъщащ свят. Когато се прибират в Ню Йорк, Джон разбира, че агентът му го е търсил. Имал е предложение да се снима в телевизионен филм за черния списък на ФБР. Не са го намерили и ролята му се изплъзва. "Как да не можеш да ме намериш?", сопва се Джон в един от редките си пристъпи на гняв. Всички знаят, че е заминал за Англия, а двамата с Мерил имат нужда от парите.
Когато "Джулия" излиза на екран следващата есен, Мерил е не по-малко гневна. Не само че изглежда ужасно с къдравата черна перука. Половината ѝ роля е изрязана, а репликите от една отрязана сцена са произнесени от друга актриса. Фред Зинеман ѝ изпраща бележка с извинения.
Допуснах ужасна грешка, мисли си Мерил. Никакви филми повече!
*****
Джо Пап беснее в Линкълн Сентър. Като бейзболен треньор на губещ отбор той постоянно сменя стратегията, но нищо не помага: нито смелите нови пиеси, нито благовъзпитаните стари. Накрая му хрумва хибридна идея: да възложи класически пиеси на режисьори експериментатори, които радикално да ги преосмислят в голям мащаб. "Вече не може да поставяш класически произведения по традиционния начин – казва той. – Дърпат те надолу като воденични камъни."
Наема Ричард Форман, авангардния основател на Онтологичния истеричен театър, да режисира "Опера за три гроша". Постановката, чиято премиера е през пролетта на 1976 г., постига спорен успех. Докато "Мяра за мяра" се играе в "Делакорт", Пап жонглира с три хитови постановки: "Трите гроша" във "Вивиан Бомонт", "За цветнокожи момичета", който скоро излиза на Бродуей, и "Кастингът", който му носи повече от 140 000 долара седмично в театър "Шуберт". Но това все пак не е достатъчно. Въпреки пълните зали Линкълн Сентър е с 1.2 милиона дефицит.
Сред цялата бъркотия има поне двама души, които Пап иска да ангажира постоянно: Джон Казейл и Мерил Стрийп. Джон и Ал Пачино искат отново да работят заедно и обсъждат двойно представление на "Кредитори" на Стриндберг и "Местният стигматик" от Хийткоут Уилямс в Пъблик Тиътър. Междувременно Мерил ще помогне за финализирането на 1977 г. в "Бомонт" с нова постановка на Чеховата "Вишнева градина", режисирана от Андрей Шербан.
Роденият в Румъния трийсет и три годишен Шербан работи в "Ла Мама", когато е открит от Пап. Шербан смята света на Оф Бродуей за аматьорски и предпочита дисциплината на източноевропейския авангард. Мерил възприема строгостта му като стимул. "Тогава наистина можеш да работиш – коментира тя преди началото на репетициите, – когато режисьорът знае точно какво иска. Не харесвам "сговорчиви" режисьори. Сигурно няма да се справя добре в Калифорния."
"Вишнева градина" на Шербан няма да има нищо общо със сериозния психологически реализъм на повечето Чехови постановки и ще търси, по негови думи, "нещо много по-леко и близко до изменчивостта на истинския живот". Самият Чехов предизвикателно нарича "Вишнева градина" комедия, но Станиславски пренебрегва това описание, когато режисира премиерата през 1904 г., и разгневява драматурга. Шербан иска да се опълчи на Станиславски и да възстанови "Вишнева градина" като шумен фарс. Ще му помага Елизабет Суадос, мрачна двайсет и шест годишна композиторка, която често е работила с него в "Ла Мама". Шербан, Суадос и Форман са ключовите фигури в отчаяния план на Пап да реши загадката на Вивиан Бомонт. За ролята на мадам Раневская Пап ангажира шейсетгодишната театрална звезда Айрин Уърт. Мерил я е гледала предишния сезон в бродуейска постановка на "Сладката птица на младостта" на Тенеси Уилямс и скоро след това изразява възторга си: "Можеш да махнеш всички други герои, декорите, всичко, и пак ще разбереш всяка тема в пиесата".