Като подготовка за наградите "Тони" Мерил и Мери Бет Хърт присъстват на закуска на номинираните в хотел "Риджънси". Когато младите актриси пристигат, Арвин Браун предлага да представи Мерил на г-ца Уърт, номинирана за най-добра актриса в пиеса. Мерил е изпълнена със страхопочитание. Двете с Мери Бет отиват в дамските тоалетни да пушат, докато Арвин не почуква на вратата: "Излез, намерих Айрин".
Мерил излиза и е представена на г-ца Уърт. Голямата актриса я оглежда от глава до пети и я пита:
– Какво смятате да правите през декември?
– Ще съм без работа, предполагам – заеква Мерил.
– Добре – казва Уърт. – Помислете за "Вишнева градина".
И тя се подчинява. Уважението ѝ към Уърт, или по-точно към Пап, е достатъчно, за да приеме ролята на камериерката Дуняша. Това е малка роля, каквато иначе би отказала. "Всички говореха за тази фантастична млада актриса и мнозина се изненадаха, че прие да играе такава малка роля във "Вишнева градина", когато биха могли да ѝ предложат главна роля на Бродуей – спомня си Шербан. – Но тя реши, че още иска да се учи, като наблюдава по-възрастните, в този случай великата Айрин Уърт, която играеше Раневская. Помня, че Мерил идваше на репетициите дори когато не беше повикана, седеше тихо отстрани и наблюдаваше всеки детайл, очарована от уникалната техника на Айрин."
Пап събира силен екип, в който участват Мери Бет Хърт в ролята на Аня и буйният пуерториканец Раул Хулия (едно от забележителните открития на Пап) в ролята на Лопахин. Надява се актьорският състав на "Вишнева градина" да сформира ядрото на американска класическа актьорска трупа, за каквато мечтае и Тони Рандъл. Мерил и Мери Бет делят гримьорна № 18. Джей Рой Хеланд идва да прави перуките и изработва на Мерил смахната прическа, подобна на облак.
Репетициите започват с неловка ситуация. Шербан познава Мерил само от "27 каруци с памук" и когато идва първия ден, я поглежда и се сепва. "Ти не си дебела! , изръмжава той със своя тежък румънски акцент. – Не си дебела и не си смешна!" След това нещата става още по-напрегнати. Шербан ненавижда идеята за "стил" и казва на актьорите, че иска играта им да бъде "обикновена". Но какво има предвид? "Обикновеността не е ли стил сама по себе си?", пита Мерил.
Още по-разочароващи са импровизационните упражнения, които Шербан налага на репетициите. Веднъж кара инспициентите да четат текста, докато актьорите изразяват действието чрез мимика. Друг път ги кара да измислят несъществуващо пето действие след края на пиесата. Айрин Уърт възприема методите на Шербан, като в един момент се превъплъщава в агресивен лебед. Но Мерил е нетърпелива. Може би е нещастна, че играе слугинята, или пък игрите на импровизация ѝ напомнят за ужасните първи дни в "Йейл". Раздразнението ѝ избухва по време на едно упражнение, в което тя изразява недоволството на Дуняша, което на този етап сякаш се слива с нейното.
"Не съм виждала по-гневна импровизация от онази на Мерил, когато я накараха да покаже как тази жена, тази слугиня, възприема живота си – спомня си Мери Бет. – Тя пълзеше по пода, храчеше и плюеше. Личеше си, че наистина е бясна на Андрей Шербан."
Но Шербан е доволен. "Беше безстрашна – спомня си той. – Човек обикновено се бои да излезе извън рамките на общоприетия тежък метод на актьорска игра в "руските пиеси": изкуствен, сантиментален подход на съчувствие към героя. Но Мерил мислеше само за валидните и живи чувства в момента. Никакви методи не ѝ помагаха освен чистото откритие, което се роди в импровизацията."
Шербан насърчава комедийните прояви на Мерил в стил Люсил Бол. В замяна тя го имитира съвършено и изкрещява: "Падането е много, много смешно". До деня на премиерата на 17 февруари 1977 г. тя намира уникална трактовка за Дуняша: секси, луда, залитаща матрьошка, която се търкулва на пода при всяко появяване на сцената. Наистина в "27 каруци" дарбата ѝ за физическа комедия е очевидна, но още по-силно проличава във "Вишнева градина", в която тя изнася чиста клоунада. Когато икономът Яша я целува в първо действие, тя припада и счупва чаена чаша. Когато я изоставя в четвърто действие, тя го събаря на пода. Голяма част от второ действие прекарва с кюлоти, смъкнати до глезените. Естествено клоунската трактовка на Шербан на "Вишнева градина" предизвиква полярни критични отзиви. В "Ню Лийдър" Джон Саймън я нарича "груба" и "вулгарна", и добавя: "Не ни интересува истината, както я вижда румънският мухльо и парвеню. Интересува ни истината, както я е видял големият майстор Чехов". Но Клайв Барне в "Таймс" дава възторжен отзив: "Това е възхвала на гения, подобно на почистване на велика картина – свежа интерпретация на една стара философия... Държавният департамент трябва незабавно да я изпрати в духовния ѝ дом – Московския художествен театър".