Кадърът се отдалечава, дърветата са покрити с листа, тревата е зелена. Светът на лятото обгражда петно кафява есен, като антипод на оазис. Това е снимачната площадка на "Ловецът на елени". Ковчегът е празен.
"Хепиенд" най-после стига до Бродуей, с проклятие или без. Въпреки бедствията, които го спохождат като обитавана от призраци къща, постановката има едно неопровержимо предимство: Мерил Стрийп, която за три следобеда отново е научила ролята на Алилуя Лил. Все пак времето е малко и в деня, когато декорите пристигат в театър "Мартин Бек", всички са притеснени. Актьорският състав има само една възможност за репетиция, но не могат да открият Мерил.
В друга част на града "Агамемнон" приключва първата седмица закрити представления и там звездата също липсва. На 3 май 1977 г. помощник-режисьорът пише в доклада си: "Джон Казейл отсъстваше през по-голямата част от деня заради медицински изследвания, затова Джамил игра Агамемнон".
Става ясно, че нещо сериозно се случва с Джон. Мерил забелязва "тревожните симптоми" и по нейно настояване той се съгласява да отиде на лекар, а закритите представления да вървят по дяволите. Но двамата актьори не знаят как да се справят с медицинския свят в Манхатън. В лекарските кабинети на Парк Авеню часовете са ангажирани за седмици напред. За щастие те познават човек с влияние, може би единствения в театралните среди, който може да получи каквото пожелае само с едно обаждане: Джоузеф Пап.
Колкото и да е зает с раздутата си театрална империя, Пап е готов да зареже всичко, за да помогне на актьор или драматург в момент на нужда. Мери Бет Хърт лично се убеждава в това, когато я спасява от психиатричното отделение на болница "Рузвелт". За Мерил и Джон Пап би сторил същото. Урежда им час при своя лекар Уилям Хициг в кабинета му в Горен Ийст Сайд.
Роденият в Австрия седемдесетгодишен д-р Хициг се държи сърдечно с пациентите си, което някак не се връзва с огромното му влияние. Освен Пап сред пациентите му са етиопският император Хайле Селасие и индийският държавник В. К. Кришна Менон. Връчен му е ключът на град Хирошима, след като лекува двайсет жени, осакатени от атомната бомба, а по-късно отива в Полша да се грижи за оцелели от нацистките медицински експерименти. Въпреки глобалните си хуманитарни ангажименти той е един от малкото нюйоркски лекари, които правят домашни посещения.
Ако д-р Хициг си позволява някаква екстравагантност, тя е неговият "Ролс-Ройс", боядисан по спомени на Гейл Пап "в крещящо лимоненожълто". По молба на Пап Хициг се съгласява шофьорът му да вземе Джон и Мерил и те прекарват деня в обикаляне между всички специалисти по ракови заболявания в града. Иронията е мрачна: две кинозвезди се возят в скъпа кола, сякаш отиват на премиера, но не могат да се порадват на лукса заради надвисналия ужас.
За следващото представление на "Агамемнон" Джон се обажда, че е болен. И за по-следващото. Първата седмица на май е мъгляв спомен за медицински изследвания, качване и слизане от ролс-ройса на д-р Хициг, а Джо Пап ги придружава, за да се увери, че се държат с тях като с кралски особи. "Регистрира ни в болницата, седя на стол часове наред и чакаше резултатите от изследванията – спомня си Мерил. – Задаваше въпросите, които ние не се сещахме да зададем от притеснение или от невежество." След това Пап никога няма да бъде човекът, който за първи път ѝ е дал работа в Ню Йорк. Ще бъде Папа Джо, единственият шеф, когото някога е обичала.
След няколко изтощителни дни Мерил и Джон седят в кабинета на д-р Хициг заедно с Джо и Гейл Пап. Нищо в милото поведение на лекаря не издава ужасната диагноза: Джон има напреднал рак на белите дробове и трябва незабавно да започне лъчетерапия. "Съобщи му новината по типичния за него начин – подавайки клонка надежда за бъдещето, макар всъщност да нямаше такава – спомня си Гейл Пап. – Ракът имаше разсейки навсякъде." Беше от онези новини, казва тя, които те карат да се чувстваш "сякаш животът ти е свършил".
Джон замълчава. Известно време Мерил също мълчи. Но тя никога не се предава, още по-малко отстъпва пред отчаянието. Може би се дължи на онази тайнствена самоувереност, която винаги е успявала да си внуши или поне да демонстрира. Но тъкмо тогава Мерил черпи от някакъв огромен кладенец от упоритост и решава, че що се отнася до нея, Джон ще живее.
Тя вдига очи и казва: "Е, къде ще вечеряме?".
*****
Като Агамемнон, който се прибира у дома след Троянската война само за да бъде убит от царица Клитемнестра, на Джон Казейл му е отредена ужасна съдба. С Мерил под ръка отива в театър "Вивиан Бомонт" на 6 май и дръпва настрана режисьора Андрей Шербан. Повече няма да може да участва в постановката. Същата вечер в доклада на помощник-режисьора пише: "От тази вечер Джамил Закаи ще играе Агамемнон и Егист".