Две години по-късно Чимино е потърсен от британския продуцент Майкъл Дийли от "И Ем Ай Филмс". Дийли го моли да погледне сценарий, който отдавна събира прах на бюрото му, написан от Куин Ридекър и Лу Гарфинкъл. Ридекър се вдъхновява от поредица от снимки, видени в списание две десетилетия по-рано. На тях мъж играе руска рулетка с револвер "Смит и Уесън". Двамата с Гарфинкъл развиват образа в приключенска история за двама мъже, които попадат в кръг от хора, играещи руска рулетка. В течение на година написват двайсет и една чернови, като постоянно променят мястото на действието: Южна Дакота, Бахамските острови. Когато сценарият стига до Дийли, който го купува за 19 000 долара, действието се развива във Виетнам и заглавието е "Мъжът, който дойде да играе".
Америка тъкмо започва да се изправя на крака след катастрофата на Виетнамската война, но Майкъл Дийли не се обезсърчава дори след като пет големи студиа му отвръщат с различни варианти на "Твърде скоро е". Освен това интересното в историята не е Виетнам, а мъчителните сцени как американски военнопленници играят на руска рулетка. Все пак Дийли смята, че историята има нужда от развитие на характерите, и решава да търси сценарист-режисьор, който да уплътни сценария. Тук се появява Майкъл Чимино. Когато Дийли се запознава с него, решава, че е сговорчив човек, или поне е бил такъв с Клинт Истууд, когото е по-добре да не дразниш.
Дали Чимино се възприема така, е друг въпрос. След умерения успех на "Печеният и новакът" той е готов да се присъедини към поколението режисьори новатори, които оформят новия Холивуд: непокорни аматьори като Мартин Скорсезе, Питър Богданович и Франсис Форд Копола, раздвижили американските филми с колоритната изобретателност на европейското елитарно кино. Филми като "Бони и Клайд", "Волният ездач" и "Среднощен каубой" са носители на една творческа революция, която е изцяло в ръцете на режисьорите, упражняващи все по-голям контрол върху бюджетите и цялостната визия.
Дийли и Чимино се срещат за обяд в градината на покрива на сградата на И Ем Ай в Бевърли Хилс и са единодушни, че е необходима информация за миналото на героите, може би двайсет минути в началото. Известно време след като се разделят, Дийли открива, че режисьорът е наел сценарист на име Дерик Уошбърн, без да го уведоми. Това е дребно предупреждение, но е първото от цяла поредица, които карат Дийли да се усъмни в преценката си за Чимино. "Мога само да кажа – споделя по-късно продуцентът, – че от моя гледна точка той е особен в много отношения и едно от тях е трудността понякога да говори истината."
Уошбърн, когото Гилдията на сценаристите признава за единствен сценарист (Ридекър и Гарфинкъл, заедно с Уошбърн и Чимино, са признати за автори на идеята), помни Чимино като "много предпазлив". Изключение представляват трите дни, които двамата прекарват в дома на Чимино в Лoc Анджелис, когато превръщат "Мъжът, който дойде да играе" в нещо категорично свое, а именно "Ловецът на елени".
"Идеите просто се изливаха – казва Уошбърн. – Беше екипна работа. Имахме схематично изложение, диалог и герои. Довършихме цялото проклето нещо за три дни. Оттогава не ми се е случвало такова нещо. Така че седнах и започнах да пиша. Мисля, че ми отне три седмици. И всяка вечер Чимино изпращаше асистент, на когото предавах страниците. Разбира се, нямах копия от тях, за което си дадох сметка по-късно, защото когато сценарият беше завършен, името ми не беше върху него."
Уошбърн работи по двайсет часа дневно. Когато приключва, Чимино го води на евтин ресторант недалеч от Сънсет Булевард заедно със своята помощничка и копродуцентка Джоан Карели. Уошбърн разказва, че когато приключват вечерята, Карели се обръща към него: "Е, Дерик, време е за прецакване". На следващия ден Уошбърн се качва на самолет и се връща към живота си на дърводелец в Манхатън.
Сценарият, който след това Чимино представя в И Ем Ай, не запазва почти нищо от "Мъжът, който дойде да играе". Действието се развива в индустриалния град Клеъртън, Пенсилвания. Първоначалният главен герой се превръща в трима работници в стоманолеярен завод, и тримата с руски произход. Филмът ще има структурата на триптих. В първата част безгрижните млади мъже от Клеъртън се готвят да заминат на война. Във втората се изправят срещу зеления ад на виетнамската джунгла, където надзиратели ги принуждават да играят руска рулетка. Третата част, отново в Клеъртън, показва опустошителните последици. Майкъл, благородният страдалец, се завръща жив, но отчужден. Стивън се връща без крака. А Ник се превръща в психясал зомби, обречен да играе руска рулетка в Сайгон, докато накрая куршум слага край на болката.