Бизнес партньорът на Дийли Бари Спайкингс си спомня как веднъж по време на полет Чимино се обръща към него и казва: "Знаеш ли каква е тази история с руската рулетка? Всъщност е метафора за това, което правим с нашите младежи, като ги изпращаме във Виетнам". В последна сметка сценарият е свързан не толкова с политиката на войната, колкото с дълбочината на мъжкото приятелство. По-късно критиците ще отбележат, че режисьорът и главният герой имат едно и също малко име, Майкъл. По- показателна е фамилията на героя, Вронски, заета от "Анна Каренина" – може би препратка към толстоевското чувство за мащабност у Чимино. Той решава проблема с развитието на характерите чрез шумната сватба на Стивън и приятелката му Анджела в първата част на филма. В сценария сватбата заема седем страници и половина.
– Майкъл, това може направо да ни изяде главата – предупреждава Спайкингс.
– О, не, ще бъде лесна работа – уверява го Чимино. – Ще го приключим за няколко дни.
В историята на мъжкото приятелство Чимино и Уошбърн замесват и жена: Линда, касиерка в супермаркет, разкъсвана между годежа си с Ник и по-дълбокото привличане към Майкъл. Описана в сценария като "слабичко момиче с незабравимо миловидно лице", тя е не толкова плътно изграден образ, колкото архетип на момичето у дома, Пенелопа, която чака в края на една съвременна Одисея.
Със съзнанието, че филм за Виетнам ще се продаде трудно, И Ем Ай се нуждае от звезда за ролята на Майкъл Вронски. Като се изключи фактът, че изобщо не прилича на руснак, Робърт Де Ниро е много примамлив вариант. Ролите му в "Коварни улици", "Кръстникът II" и "Шофьор на такси" го утвърждават като героя мъжкар на Холивуд. И Ем Ай плаща исканата цена от 1.5 милиона долара и пуска реклама на цяла страница във "Върайъти", като обявява своя удар със снимка на Де Ниро със слънчеви очила и пушка в ръка.
Чимино и Де Ниро започват да търсят актьори, за да попълнят екипа. В стоманолеярен завод в Гари, Индиана, ги развежда плещестият майстор Чък Аспегрен, на когото предлагат да играе Аксел, впиянчения вагабонтин на групата. В Ню Йорк Де Ниро вербува за ролята на Ник трийсет и четири годишния Кристофър Уокън, който наскоро е играл с Айрин Уърт в "Сладката птица на младостта" на Бродуей. Гледа Джон Савидж в пиесата "Американски бизон" и решава, че ще е идеален за младоженеца Стивън, който остава без крака. А във "Вивиан Бомонт" гледа Мерил Стрийп като залитащата Дуняша във "Вишнева градина". Ролята по нищо не прилича на сдържаната Линда, но когато Чимино я вижда няколко седмици по-късно да пее "Сурабая Джони" в "Хепиенд" в Бруклинската музикална академия, тя получава предложението.
Мерил няма големи амбиции да се снима във филми и винаги е смятала, че не е подходяща за роля на младо невинно момиче. Линда, казва тя по-късно, е "забравеният човек в сценария, а също и в живота на другите герои". Ролята на приятелката, на блондинката в любовния триъгълник – това е работа за някой друг, нечия друга мечта. Вместо да "изгрее като начинаеща звезда", Мерил планира своята разрастваща се сценична кариера, за да постигне обратното. За по-малко от две години е била монахиня, френска принцеса, въртиопашка от южните щати, секретарка от Манхатън, красавица от Гражданската война, тромава руска слугиня и кръстоноска от Армията на спасението, без да споменаваме менажерията от роли, които е играла в "Йейл". Касиерката Линда може да заличи всичко постигнато до момента.
"Трябваше им момиче между двама мъже – казва тя по-късно – и аз бях насреща."
Но "Ловецът на елени" има друга притегателна сила, която е по-важна от опасенията ѝ да не бъде типизирана като актриса: във филма има роля за Джон Казейл. Станли, работникът в стоманолеярния завод, е шутът на групата, "неуспелият алфа мъжкар" (според характеристиката на Чимино), който тормози приятелите си с евтини задевки и клюки. Той е човекът, който се перчи пред огледалото въпреки олисяващата си коса, който залага 20 долара, че куотърбекът на "Орлите" носи рокля. Подобно на Фредо Корлеоне, той е слабакът в групата от братя, което компенсира с долнопробни гаджета или отбранително заяждане, и вечно води комична битка със закъснялата си мъжественост.
Според Чимино Джон иска шанс да играе заедно с Де Ниро. Но се колебае да приеме ролята по причини, които отначало не обяснява. Накрая отива при Чимино и му признава, че се подлага на лъчетерапия срещу рак на белите дробове. Ако режисьорът не иска да поеме този риск, ще го разбере. Шокиран, Чимино го уверява, че ще продължат според плана. От актьорите се изисква да се подложат на медицински преглед преди снимките. "Какво да кажа?", пита Джон. Кажи истината, съветва го Чимино. Всички ще затаят дъх и ще чакат.