Снимките на "Ловецът на елени" трябва да започнат в края на юни, тъкмо когато Мерил приключва с представленията на "Хепиенд". Седмиците минават без новини за медицинския преглед, докато в деня преди снимките Чимино получава френетично обаждане от служител на И Ем Ай, най-вероятно Майкъл Дийли. Студиото трябва да застрахова филма и изведнъж ужасната истина за здравето на Джон е въпрос на долари и центове. Според Чимино "малоумниците от И Ем Ай" му нареждат да уволни Джон. Режисьорът избухва. "Казах му, че е луд – споделя Чимино по-късно. – Че още на другата сутрин започваме снимки и че тази история ще съсипе компанията. Отговори, че ако не се отърва от Джон, ще спре филма. Беше ужасно. Прекарах часове на телефона, крещях, спорех и се карах."
Както Бари Спайкингс, така и Майкъл Дийли отричат И Ем Ай някога да е настоявала за уволнението на Джон. "Изобщо не е ставало дума да го отстраним – казва Дийли. – Беше любимият на Мерил Стрийп, беше ни представен от Робърт Де Ниро, двамата щяха много да се разстроят." Получават експертно медицинско мнение, че Джон няма да стигне до "кризисен етап", докато не приключи работата си по филма. Но няма да снимат хронологично, за да приключат първо с неговите сцени. Все пак Дийли смята, че е разумно да имат някакъв резервен план. Той моли Чимино да съчини резервна сцена, която обяснява изчезването на Стан, така че готовият заснет материал да не бъде компрометиран, в случай че Джон умре.
Това предизвиква ново избухване. Според разказа на Чимино той намира молбата толкова непристойна, че се консултира с психиатър. Това няма нищо общо със снимането на филми. "Ще се махна – казва си той. – Не мога да го направя. Не е редно да говориш за живота и смъртта по този начин." Накрая се съгласява да напише алтернативна сцена, някакъв "абсолютно ужасен боклук", който няма намерение да използва, и трясва слушалката отвратен.
Но въпросът със застраховката още стои. В по-късни години се разчува историята, че Робърт Де Ниро плаща застраховката на Джон със собствените си пари. Това е реален аналог на предаността, обрисувана в "Ловецът на елени", в който Майкъл се заклева да не изостави Ник в джунглите на Виетнам. Публично Де Ниро се изказва скромно за застраховката с мъгляви твърдения като "Той беше по-зле, отколкото мислехме, но аз исках да участва във филма".
Но Дийли и Спайкингс настояват, че това не се е случило. "Кой щеше да бъде облагодетелстваното лице? – пита Дийли. – Не И Ем Ай, защото компанията няма нищо общо със застраховането му. Не можехме да получим застраховката. Защо някой смята, че Робърт Де Ниро има някакво специално въздействие върху застрахователния бизнес?" Въпреки това Мерил е толкова убедена във великодушието на Де Ниро, че повтаря историята десетилетия по-късно. Като почти всичко около "Ловецът на елени" тя придобива статута на легенда.
Ако Джон играе, без да е застрахован, както твърдят продуцентите, всички трябва да се молят здравето му да е достатъчно крепко, че да приключи сцените си. Според Савидж актьорите са помолени да подпишат споразумение, в което обещават, че ако Джон почине по време на снимките, няма да съдят компанията.
Сега времето е от първостепенна важност. Колкото по-дълго продължат снимките, толкова по-сложно ще бъде монтирането около неговите сцени, ако се случи немислимото. Създаването на "Ловецът на елени" се превръща в своеобразна игра на руска рулетка, като всеки снимачен ден е нов куршум в барабана на револвера.
Две фигури вървят по главната улица на Клеъртън, Пенсилвания, хванати за ръце. Мъжът е зелена барета в униформа, жената в елегантно синьо палто. На минувачите те приличат на щастлива двойка, която се разхожда по прашния булевард. Но лицата им са напрегнати и рядко се поглеждат в очите. Когато някой спре, за да поздрави мъжа на улицата, жената крадешком поглежда към витрината, за да оправи косата си.
– Стоп!
Мерил отдръпва ръката си от тази на Робърт Де Ниро. Това е първият ден на снимките на "Ловецът на елени" и всичко върви наопаки. Сцената как Майкъл и Линда излизат заедно в Клеъртън е от третата част на историята след Виетнам.
Налага се да си представят всичко, което се е случило преди това: любовните погледи на сватбения банкет, предпазливото завръщане. Всичко това ще бъде заснето по-късно.
Освен това не се намират в Клеъртън. Истинският град не подхожда на визията на Майкъл Чимино за митичното средноамериканско градче. Вместо това той скърпва части от седем различни града в централната област, където се събират Охайо, Пенсилвания и Западна Вирджиния. Филмовият Клеъртън ще бъде сбор от селища като Уиъртън, Дюкейн, Стюбенвил и Фолънсби. В Кливланд Чимино лично избира "Св. Теодосий" – историческа руска православна катедрала за сватбената церемония. В Минго Джънкшън, Охайо, ремонтира "Уелш Лаундж", квартален бар недалеч от стоманолеярния завод, който да служи като местна кръчма.