След като заснема трагичния финал на филма, Чимино се връща към шумното му начало. През това време актьорите създават непринудени приятелства, които допринасят за безгрижното настроение. Чимино иска тези сцени да приличат на домашни видеоклипове, сякаш публиката гледа части от собственото си минало. Полага големи усилия да внуши на актьорите чувство за автентичност, като дори ги снабдява с фалшиви шофьорски книжки, които да носят в джобовете си.
Най-важната сцена в първата част е сватбеното тържество, което Чимино вижда като една прецизно оформена детайлна картина, нямаща нищо общо с постния мизансцен, който си представя Майкъл Дийли. Чимино е кумувал на руска православна сватба точно като тази и целта му е да заснеме сцената като документален филм, с възможно най-много елементи от действителността. Ето защо избира балната зала "Лемко" в Кливланд, където местната славянска общност организира тържествата си.
Три дни инструкторка на име Олга Гайдос учи актьорите на руски народни танци като "Коробушка" и "Тройка", танца на трите жребеца. Мерил и друга шаферка, Мери Ан Хенъл, се въртят от двете страни на Джон и се подиграват на двата му леви крака. "Стига толкова", казва той малко нацупено. Изведнъж всички го обсипват със загриженост: "Добре ли си", "Имаш ли нужда да си починеш?".
При възможност двамата открадват моменти насаме. "Разговаряха тихичко, доближили глави – спомня си Мери Ан Хенъл. – Разхождаха се. Изглеждаха щастливи. Но от време на време забелязвах онзи поглед, който си разменяха – беше пълен с емоции."
Светът на Клеъртън е просто фонов шум на здравословните проблеми на Джон. "Участието във филма беше най-дребният елемент в тази трудна част от пейзажа на живота ни – спомня си Мерил. – Беше наистина тежко и всъщност никой не знаеше дали лечението ще помогне. А ние неизменно бяхме изпълнени с надежда, че всичко ще приключи добре."
Накрая, на 3 август, след като графикът вече закъснява със седмици, Чимино започва да снима един от най-лудите, пиянски и дълги сватбени купони в историята на киното. Пред зала "Лемко" улицата е затворена за движение и пълна с камиони и генератори. Вътре прозорците са покрити с черни завеси, така че залата да тъне в постоянна нощ. Огромни портрети от гимназиалните години на Савидж, Уокън и Де Ниро висят по стените, наред с плакати с пожелания момчетата да се справят добре във Виетнам. Барът в задната част работи цял ден, така че всеки може да прекарва времето в игра на джин руми или да пие бира "Ролинг Рок". Разбира се, Чимино не възразява, ако актьорите са подпийнали. Толкова по-добре.
Кинаджиите пускат обява за статисти от местното население и наемат около двеста гости за сватбата от три различни енории. Плащат им по двайсет и пет долара на ден и с два отгоре, ако се появят с опакована кутия за подарък. Казват им да оставят подаръците в задната част на залата, където купчината кутии стига до тавана. Преди снимките помощник- режисьорът отива при Чимино и му казва невярващо:
– Майкъл, всички са донесли подаръци!
– Нали им казахме да го направят? – отвръща режисьорът.
– Не разбираш. – В кутиите има тостери, миксери, прибори и порцелан. Енориашите са купили истински подаръци, сякаш са поканени на истинска сватба.
Тържеството започва всяка сутрин в седем и половина и се вихри до девет-десет вечерта. Всички са уморени, объркани и щастливи. Чимино улавя хаоса с антропологично любопитство, като се намесва само за да аранжира някой елемент тук-там. В един момент героят на Джон танцува с една от шаферките, а капелмайсторът, изпълняван от Джо Грифаси, ги разделя. Когато Джон вижда, че Грифаси я хваща за задника, той скача и ги разделя, после се обръща към девойката и ѝ удря шамар. Чимино твърди, че чичо му е направил същото на семейна сватба. Други весели моменти се случват естествено. Старец, който се тъпче с пълнено зеле. Кристофър Уокън, който прескача халба бира. Чък Аспегрен, който влачи една от шаферките към гардеробната, докато тя го налага с чадър. По време на един кадър Де Ниро е толкова изтощен, докато влачи Джон, за да направят групова снимка, че губи равновесие и двамата мъже се строполяват на пода. Чимино запазва кадъра: търси инциденти, не изящество.
Мерил е увлечена от веселбата поне когато камерата е насочена към нея. Когато Де Ниро я върти на дансинга, тя избухва в пиянски кикот. Когато улавя букета, пищи от радост. Може да няма високо мнение за героинята си, но намира начин да я изиграе. "Мислех за всички момичета в гимназията, които чакаха нещата да им се случат – казва тя по-късно. – Линда чака някой мъж да дойде и да се погрижи за нея. Ако не този, тогава друг: тя чака някой мъж да осъществи живота ѝ."