Всъщност играе героинята, която е усъвършенствала в гимназията: кикотеща се, отстъпчива, крадяща момчета мажоретка. В бухнала розова рокля и с панделка в косите, тя претворява онова забравено момиче, което знае, че най-добрият начин да спечелиш втора среща с футболист в гимназия "Бърнардс" е отказът от собствено мнение. Когато Майкъл Вронски пита Линда каква бира предпочита, тя свива рамене и казва: "Каквато и да е". Мерил открива, че е "прибрала в картотеката си" този образ и може да го съживи, когато пожелае. Само че сега, разбира се, е достатъчно самоуверена, за да се отърси от него, щом камерите спрат да снимат.
На мястото на някогашния отбор на мажоретките сега са другите шаферки – Мери Ан Хенъл, Минди Каплан и Ейми Райт. Един ден почивката се проточва и четирите стават нетърпеливи. Мерил излиза да провери защо е забавянето и се връща с новината, че е свършила кинолентата. (Чимино, който се опитва да улови всеки момент, изразходва цели километри.) За щастие някой ѝ е показал как се убива муха, а една бръмчи из гримьорната им цял ден. Мерил показва на момичетата как се прави: плясваш с ръце точно над мухата и щом се стрелне нагоре, я убиваш. Когато се опитва, мухата пикира и успява да избяга, намирайки убежище в деколтето на Ейми Райт. Момичетата пищят и се кикотят, а тя панически вдига фустата си, за да пусне мухата.
Най-после Чимино обявява финал и сватбата, която продължава сякаш цяла вечност, свършва. Плакатите са свалени, пълненото зеле отива на боклука. Статистите получават хонорарите си и се разотиват. Както и Мерил и Джон, Кристофър Уокън и Робърт Де Ниро. В призрачно празната зала Чимино вижда местен мъж, седнал на сцената с полупразна чаша с бира. Той тихо плаче.
– Какво ти е? – пита го режисьорът.
– Беше толкова хубава сватба – отвръща през сълзи мъжът.
Когато снимачният екип на "Ловецът на елени" се изтегля от Ръждивия пояс, сцените на Мерил в ролята на Линда вече са заснети. Но на Казейл все още му остават сцените с лова, в които ергените махмурлии тръгват към планините в ранното утро. Чимино се отнася към тези сцени с поетично благоговение и озвучава вървежа на Де Ниро през мъглата със звуците на ангелски хор. Разбира се, Мерил би посочила, че този небесен лов е само за момчета и че за момиче като Линда няма място в свещения съюз между мъжа и природата.
Вече е краят на лятото и никоя от планините в Северозапада не е заснежена. Затова Чимино закарва актьорите със самолет до планинската верига Каскади в щата Вашингтон. В ролята на Стан задачата на Казейл е за пореден път да изиграе глупака, фукльото, който служи за контраст на мъжкарите. Той излиза от кадилака на планинския път в омачкан смокинг и с абсурдна кожена шапка. Както винаги е забравил ловните си ботуши и Майкъл Вронски на Де Ниро отказва да му даде своите.
– Това е положението – обяснява Майкъл.
– Това пък какво означава? – озъбва се Стан. – "Това е положението".
Да не са някакви педалски глупости или педалски...
Стан все пак сграбчва ботушите и Майкъл го гледа изпепеляващо, стиснал пушката си.
– Какво? – сопва се Стан. – Ще ме застреляш ли? А? Хайде.
При последната дума Джон Казейл разтваря ризата под смокинга си и показва част от кожата си. Избира мястото с кръстчето, татуирано на гърдите му по време на лъчетерапията. "Сякаш – казва по-късно Чимино – това бе някакво странно предварително загатване за собствената му смърт." Снимачният екип построява хижа между два върха, където мъжете се събират да снимат сцена от втората ловна експедиция, след като Майкъл се е върнал от Виетнам. Сега Стан носи навсякъде малък револвер и след дребна провокация Майкъл му го отнема и заплашва да го простреля в главата. Наистина виждаме колко далеч е стигнал, как адът на войната го е откъснал от старите приятели. В последния момент той насочва револвера нагоре и прострелва тавана. Де Ниро, който е проучил всичко – от свидетелски разкази на военнопленници до наръчници за подготовка за лов, смята, че сцената ще се получи по-добре, ако в револвера има истински патрон. "Луд ли си?" пита Чимино. Но Де Ниро настоява да попитат Джон.
– Джон, Боб иска да го изиграе с истински патрон в револвера – казва режисьорът.
Казейл го поглежда и примигва.
– Добре – отвръща той. – Но първо трябва да проверя револвера.
Преди всеки дубъл Джон прекарва половин час, проверявайки револвера, за да се увери, че патронът не е на погрешното място. По този начин отново подлудява всички със своята мудност. Защо се съгласява с това? Прекарал е месеци, гледайки собствената си смърт в очите. И все пак нищо не го възбужда толкова като електрическия заряд между двамата актьори.