Дните в планината са величествени, но забързани. При всяко вдигане на мъглата Чимино пуска аларма и всички застават по местата си, съзнавайки, че слънцето всеки миг може пак да се скрие. Но времето върви по различен начин за Джон Казейл. Чимино го засича между снимките да мирише планинските цветя.
Мерил копнее единствено да бъде с Джон, но съдбата я тегли в две посоки. Едната: оспорваната борба за възстановяването му. Другата: шоубизнесът, където е все по-търсена.
Хърбърт Бродкин, продуцентът на "Най-смъртоносният сезон", я наема за следващия си проект "Холокост" – минисериал от девет епизода.
Сериалът проследява историята на немско семейство, разпръснато заради възхода на нацизма. По обхват и сериозност той ще следва модела на "Корени" – епичен минисериал на Ей Би Си за робството в САЩ, излъчен предишния януари и постигнал безпрецедентен рейтинг. С надежда да даде на Ен Би Си собствен престижен блокбъстър, Бродкин наема Марвин Чомски, един от режисьорите на "Корени", да заснеме целия сериал "Холокост".
Мерил приема работата само по една причина: за пари. Тя незабелязано помага в плащането на медицинските сметки на Джон. След "Ловецът на елени" и двамата не знаят кога той ще бъде в състояние да работи. Надява се Джон да отиде с нея в Австрия, но когато моментът настъпва, той просто е твърде слаб.
В края на август заминава сама за Виена. Австрия е "неумолимо австрийска – казва по-късно. – Материалът беше неумолимо мрачен. Моята героиня беше неумолимо благородна." Изпълнява ролята на Инга Хелмс Вайс, чистокръвна немкиня, която се омъжва в еврейско семейство, без да подозира нещастията, които ще последват. Съпругът ѝ Карл, изпълняван от Джеймс Удс, е художник и син на изтъкнат берлински лекар. Привикан за "рутинен разпит", Карл е изпратен в Терезиенщат, който нацистите представят като лагер "модел" за пропагандни цели. Там той се присъединява към група художници, които заговорничат да изнесат тайно рисунки за истинските условия на живот пред света.
Също като Линда Инга представлява идеал: "добрата арийска" наблюдателка, която застава до евреите в лицето на нацисткото предателство. В една отвратителна сцена тя се отдава на нацистки офицер, който в замяна ще освободи Карл от работа на кариерата и ще достави писмата ѝ. ("Наложи се да направя някои неща, за да получиш тези писма – пише тя, – Но любовта ми към теб е вечна.") Накрая отива в ателието му в Терезиенщат, като жертва свободата си, за да бъде със своя съпруг.
Виена е "невероятно красива и потискаща", пише тя в картичка до Джо Пап на 29 август 1977 г. Очарована е от артистичното наследство на града, но ужасена от продължаващото нацистко присъствие. Всичко в града затваря в девет. Понякога в два различни киносалона се прожектират филми за Хитлер в една и съща вечер. Не пропуска да отбележи, че Виена е мизансценът на "Мяра за мяра". Минала е само година, откакто тя и Джон са играли онези сцени. Казва на Джо, че ѝ липсва "шумотевицата" на Ню Йорк.
В "Холокост" Мерил отново играе с Майкъл Мориарти, който със социопатична наслада изпълнява ролята на нацисткия началник Ерик Дорф. Не се впуска в много проучвания, освен че прочита книгата на Ерих Фром "Анатомия на човешката деструктивност". Но болезнената история, в която се превъплъщава, е очевидна навсякъде около нея. Снимките в концентрационния лагер "Маутхаузен" "ми дойдоха в повече – спомня си тя. – Зад ъгъла имаше hofbrau – кръчма, и когато старите войници се напиеха и станеше достатъчно късно, изваждаха своите сувенири от войната. Беше много странно и извратено. Аз полудявах, Джон беше болен, а аз копнеех да бъда с него".
Срокът на снимките постоянно се удължава. Цели два месеца и половина тя се чувства като в затвор. Марвин Чомски вижда как отчаяно Мерил иска да бъде другаде и знае причината. "Може би правеше връзка между възможността да загуби Джон и съпруга си в сериала – казва той. – По някакъв начин го използваше, аз не питах, не предполагах. Не исках да се възползвам от личната ѝ страст. Тя разчиташе на професионалната си страст. Това беше повече от достатъчно." Изумен от способностите ѝ, той я пита между дублите: "Мерил, обясни ми. Как го постигаш?" "О, Марвин...", скромно отвръща тя.
Макар чрез него да прикрива вътрешно безпокойство, ведрият ѝ професионализъм е истинско облекчение, предвид темата на филма. Когато снимат в газовите камери в Маутхаузен, между актьорите избухват кавги. "Причината беше, че се чувствахме ужасно там, и често си го изкарвахме на хората, с които работехме, докато всъщност изпитвахме гняв към нацистите – отбелязва Джеймс Удс скоро след това. – В подобни ситуации, а такива имаше доста, именно Мерил винаги казваше каквото трябва, за да намали напрежението."