Двайсетгодишната Бланш Бейкър, която играе снаха на Мерил, изпитва страхопочитание към по-възрастната актриса, която на двайсет и осем ѝ се струва най-обиграният човек на света. Макар да е дъщеря на оцелял от Аушвиц (режисьора Джак Гарфейн), Бланш не се интересува толкова от зверствата, колкото да флиртува с Джоузеф Ботъмс, който играе неин брат. В почивните дни двете с Мерил ходят във виенските пекарни и си поръчват сладкиши mit Schlag27. Мерил споделя с Бланш за болния си приятел в родината, а на момичето това му се струва много зряло.
Бланш е израснала в семейство от шоубизнеса. Кръстник ѝ е Лий Страсбърг, а майка ѝ е актрисата Каръл Бейкър, обезсмъртила героинята на Тенеси Унлямс Бейби Дол на екрана. Все пак впечатлителната Бланш възприема Мерил като модел на сериозна актриса и се старае да я имитира. Преди всяко заснемане на сцена Мерил си отделя малко време, за да се съсредоточи на спокойствие. Бланш започва да прави същото. Сценарият на Мерил е изпълнен с бележки в полетата. Бланш започва да си води бележки и в своя. Като момиче тя е учила скулптура и старателните бележки на Мерил ѝ напомнят за скици на скулптор.
Мерил прекарва последните три седмици на снимките, като брои часовете и безсънно чака утрото под "проклетия пухен юрган", с който е завита. Не остава в Австрия нито минута повече, отколкото се налага. "Беше нетърпелива да заснеме последната сцена и да замине – спомня си Чомски. – Мисля, че дори не остана време да се сбогуваме." Когато се връща в Ню Йорк, Джон куца. Той е в по-лоша форма отвсякога.
*****
Известно време никой не вижда Мерил. Никой не вижда и Джон. Предлагат ѝ роли, но тя отказва. Приятели звънят в мансардата да търсят Джон, но вдига Мерил.
– В момента тъкмо заспива. Може би друг път.
Щрак.
Излизат рядко и това им струва големи усилия. Веднъж състудентът на Мерил от "Йейл" Албърт Инаурато ги забелязва да вечерят на улица "Бароу" и се сепва, когато вижда как Мерил подкрепя Джон на път към масата им. "Това е един аспект от нея, който не очаквах да видя", казва той.
Когато ходят в онкологичния център "Мемориал Слоун Кетъринг", лекарите са впечатлени от непоколебимата придружителка на Джон. Един хирург отбелязва характерната ѝ красота, а Джон отговаря, че тя е пример за най-доброто, на което е способна природата: "И се надявам да я виждам колкото е възможно по-дълго".
Решителността ѝ убеждава всички – не разбират ли, че тя играе от душа и сърце? Както пише на своя преподавател по актьорско майсторство в "Йейл" Боби Луис, "Любимият ми е тежко болен и понякога, както сега, е в болница. За него се грижат прекрасно и гледам да не кърша ръце, но постоянно се тревожа и непрекъснато се преструвам на весела, което е по- изтощително умствено, физически и емоционално от всяка работа, която съм вършила някога. Слава богу, не съм работила от октомври, иначе не знам как щях да оцелея".
Белодробният рак на Джон е развил метастази до костите и всеки ден той става все по-слаб, което Мерил обяснява с химиотерапията. Нещата, които са я занимавали в предишния ѝ живот, сега изглеждат тривиални, единствената роля, за която има време, е тази на милосърдна сестра. Въпреки грижите Мерил цени това време далеч от ангажиментите в шоубизнеса и двамата са сами заедно, споделяйки интимността съвсем отблизо. "Бях толкова близо – казва тя, – че не забелязвах влошаването на състоянието му."
Месеците минават. Настъпва 1978 г. През януари студ, сняг и дъжд превземат града и стотици хиляди хора остават без електричество. Две седмици по-късно натрупва 33 сантиметра сняг – най-голямата снежна буря на десетилетието. Градът, който току-що е устоял на липсата на ток и ужаса от серийния убиец Сина на Сам, сега се оказва неспособен да разчисти планините натрупан сняг и боклуци по улиците. Всеки няколко дни общината обявява "снежна тревога", фраза, използвана толкова често, че става безсмислена.
В Деня на св. Валентин снегът натрупва още 10 сантиметра. От пожарната стълба Джон и Мерил виждат улица "Франклин", застлана с бяло. Едва ли е било романтичен образ. Под снега остават погребани торби с боклук, дупки и мръсотия. Болест пронизва града.
*****
Вече без Мерил, продукцията на "Ловецът на елени" се мести в Тайланд, с който Чимино замества Виетнам. Филмът е надхвърлил бюджета, а графикът е отишъл по дяволите. Сватбената сцена, вместо да е "лесна работа", е погълнала значително количество време и пари, което тревожи администраторите от И Ем Ай. Бари Спайкингс води режисьора на разходка край езерото.