– Майкъл – пита той, – правиш ли всичко по силите си? Чимино го уверява, че е така.
Снимането в Тайланд е не само скъпо, но и опасно. Държавният департамент предупреждава екипа да не заминава за страна, контролирана от дясна хунта. На границата с Бирма, където гъмжи от бунтовници, Чимино и екипът му нощуват в сламени колиби и ядат зелена кобра, която уж стимулира мъжествеността.
Чимино иска виетнамските сцени да са също толкова автентични като сцените в Клеъртън. Наема местни хора да изпълняват ролите на виетнамските надзиратели в лагера. Като военнопленници Де Ниро, Уокън и Савидж носят едни и същи дрехи всеки ден. Не се бръснат и не се къпят. Спят с униформите си. "Миришеха до небесата", хвали се Чимино. По време на сцена в потопена във вода клетка за тигри един плъх започва да гризе лицето на Савидж. Чимино запазва кадъра във филма.
В сила е строг полицейски час, затова екипът се разполага на тайни места в два сутринта, а служители на ЦРУ го охраняват. (Чимино включва и тях във филма.) Позволено им е да изнасят негативи, но не да внасят отпечатъци, така че снимат на сляпо, без да имат възможност да гледат немонтирания материал. Спайкингс пристига със самолет да надзирава продукцията и негов говорител става генерал Криангсак Чаманан, главнокомандващият на кралските тайландски въоръжени сили. По средата на снимките той привиква Спайкингс в Банкок и любезно го моли за всички оръжия, хеликоптери и бронетранспортьори, които продукцията е взела назаем, тъй като планира военен преврат през уикенда. Обещава на Спайкингс, че ще получат всичко обратно във вторник.
Най-опасната сцена е бягството от хеликоптера, заснето на река Куай. (Чимино се наслаждава на връзката с Дейвид Лийн28.) Водата е леденостудена, пълна със змии и соленоводни крокодили, а речните лодки са прерязали стъблата на подводния бамбук и са ги превърнали в смъртоносни остриета. Сцената изисква Де Ниро и Савидж да скочат от хеликоптера в реката от височина почти трийсет метра. Каскадьорите отказват.
– Ние ще го направим – решава Де Ниро. – Актьорите.
– Нали разбираш, че няма да сте застраховани – предупреждава Спайкингс.
– Кой ще каже на застрахователите?
Савидж и Де Ниро се качват на временен стоманен мост, който екипът е преобразил като паянтов въжен мост. Когато хеликоптерът се приближава, един от плъзгачите му се закача в трийсеттонния кабел, който придържа моста. Хеликоптерът се килва, двигателят вие, докато Де Ниро като луд се опитва да освободи плъзгача. Пилотът крещи по радиото на диалект, а Чимино, облечен в униформа в хеликоптера, протяга ръка на Де Ниро, знаейки, че въртящите се витла може да се наклонят и да убият него, звездите и половината екип.
Хеликоптерът се освобождава, като преобръща моста. Камерите още снимат, когато той излита с Де Ниро и Савидж, висящи над реката.
– Майкъл, да се пуснем ли? – крещи Савидж на партньора си, още използвайки името на героя му.
– Савидж, за бога! – изревава Де Ниро. – Вече не играем. Не сме в шибания филм!
Двамата скачат един след друг в ледената, пълна с крокодили и шипове от бамбук река. След миг изскачат, все още в сцената и подобно на героите си изненадани, че са живи.
*****
– Мерил! Здравей!
Би познала навсякъде този глас: звънливото, тъничко чуруликане на Уенди Уосърстайн. На двайсет и седем години тя още е сърдечната, неспретната и неуверена жена, която Мерил помни от екипа по костюмите. Този път я търси за услуг а.
Две и половина години след дипломирането състудентите на Мерил от "Йейл" си пробиват път в театралния свят. Кристофър Дюранг и Сигорни Уийвър продължават налудничавото си сътрудничество с Das Lusitania Songspiel, пародия на Брехт-Вайл, която се играе на улица Вандам. Gemini на Албърт Инаурато е поставена в театър "Драматургични хоризонти" също с участието на Сигорни Уийвър. А Уилям Айви Лонг се готви да създаде костюмите за първата си пиеса на Бродуей, като поставя началото на кариера, увенчана с много награди "Тони".
Сега е ред на Уосърстайн. Лятото на 1977 г. тя прекарва в драматургичния център "О'Нийл" и работи върху "Необикновените жени и другите", пиеса, започната още в "Йейл". Театър "Феникс" я поставя същата есен в Горен Ийст Сайд. Изцяло женският състав, чиито героини са вдъхновени от съученичките на Уенди от колежа "Маунт Холиок", включва изгряващи таланти като Джил Айкънбъри и Сузи Курц. Трийсетгодишната Глен Клоуз играе Лийла, неспокойната срамежливка, която копнее да завърши колежа и да учи антропология в Ирак.