Мерил гледа филма в прожекционната зала на Шесто авеню общо шест пъти. Винаги закрива очи на сцените с мъчения, но някак си не ѝ е толкова трудно да гледа Джон. Докато екранът проблясва пред нея, тя вижда всички закачливи и глупави човешки нюанси, които е оставил в последното си представление:
Джон се кръсти в църквата.
Джон потропва с крак, докато булката минава по пътеката в църквата. Джон проверява дюкяна си, докато сватбарите позират за снимка.
Джон тича след младоженците и хвърля ориз като момче, което мята бейзболна топка.
Острият профил на Джон в полусянка, докато барманът пуска "Ноктюрно" на Шопен.
По време на тържеството за добре дошъл на Майкъл Вронски Джон се обръща към Мерил: "Знам, че Ник скоро ще се върне. Познавам го. И той ще се прибере".
Джон гледа бледото си отражение в прозореца на кадилака, оправя яката си и заявява: "Прекрасно".
Една неделна сутрин братът на Джон, Стивън, се среща с Мерил в прожекционната зала. Нетърпеливо чакат филма да започне. "Кога ще почне най-сетне?", мърмори Мерил с фалшиво нетърпение. После се облягат и гледат. Същата вечер Стивън се прибира у дома и си ляга с бутилка водка.
*****
Мерил почти не работи през петте месеца, докато се грижи за Джон. Сега програмата ѝ е отчайващо празна. "Не искам да престана да си припомням миналото – това е всичко, което ти остава от някого, който си е отишъл – споделя тя по онова време, – но се надявам, че работата ще ми помогне да се разсея." Готова е да излезе от бездната на отчаянието и отново да играе.
За щастие има предложение за филм: "Сенаторът", политическа притча, написана от Алън Алда, симпатичната звезда от "Военнополева болница". Алда е в ролята на сенатор Джо Тайнън, принципен женен мъж, който се отклонява от правия път заради задкулисни договорки и изневяра. На Мерил е предложена ролята на негова любовница, адвокат по трудово право от Луизиана с ненатрапчива сексуалност и с вътрешни познания за игрите във Вашингтон. "Когато искам нещо, просто си го вземам – казва тя на Джо Тайнън. – Също като теб."
С други думи, тя е всичко, което касиерката Линда не е: силно независима "модерна жена", както я описва Мерил. Като гласовит феминист и привърженик на Поправката за равни права, Алда е наблюдавал отблизо мръсния свят на политиката. Докато участва в кампанията за Поправката за равни права в Илинойс, той вижда щатски законодател да казва на лобистка, че ще си помисли дали да гласува в полза на поправката, като ѝ дава ключ за хотелската си стая. При Алда липсва склонността, която Мерил е срещала при други колеги, да вкарва женските образи в широки архетипи. Ако сърцето ѝ не беше така натежало, това би било вълнуваща възможност.
Режисьорът Джери Шацбърг я посещава в мансардата на Джон. Той усеща тъгата ѝ, но не обсъждат причината. Обяснява ѝ, че му се иска да има намек за южняшкия произход на героинята ѝ, но не търси силен акцент. Мерил прибягва до същия провлечен говор на Дайна Шор, който е използвала в "Трелони от театър "Уелс". И така, само четири тъжни седмици след смъртта на Джон тя събира багаж в една чанта и потегля за Балтимор.
Също като в "Холокост" ведрото ѝ присъствие прикрива една тъпа болка. "Направих този филм на автопилот", признава тя скоро след това. Работата само отвлича вниманието ѝ, не я утешава: "За някои неща утеха няма". За да е в тон с героинята си, тя се държи лековато. Рип Торн, някогашният ѝ партньор в "Бащата" в репертоарния театър на "Йейл", играе поддържаща роля като законодател женкар. Шацбърг работи с Мерил по костюма ѝ и ѝ съобщава, че скоро ще види Рип. "Кажи му да не се държи като досадник", отвръща тя.
Освен това се среща отново с Бланш Бейкър, нейна снаха в "Холокост", която сега играе дъщерята тийнейджърка на Джо Тайнън. Бейкър има голяма сцена с Алда, в която плаче и допуска грешката да прекали със сълзите по време на общия план. След това всички отиват да обядват. Когато се връщат за нейния кадър отблизо, тя се чувства изцедена. Мерил забелязва, че младата актриса изпада в паника, и отново изиграва ролята на голямата сестра. "Ще се справиш – окуражава я тя. – Просто трябва да си вярваш. Бъди по-недвусмислена."
Същата твърдост прилага и спрямо себе си и Шацбърг е доволен от резултата. "Сцените с нея бяха толкова хубави – казва той, – че когато филмът бе завършен, ми се струваше, че е толкова добра, че може би Джо Тайнън трябваше да замине с нея. Наложи се да измисля начин да принизя героинята ѝ, за да може той да се върне при жена си."
В Мерилендския щатски парламент в Анаполис Шацбърг ангажира местни политици да играят сенатори и конгресмени. Един делегат е с впечатлението, че филмът е за сенатор, който има връзка със секретарката си. "Всъщност съм негов адвокат – обяснява Мерил, когато чува за това, и добавя: – Това ви говори нещо, нали?"