******
Докато снимат, Шацбърг и Алда постоянно спорят за сценария. Алда иска актьорите да се придържат към репликите, които е написал, докато той свободно импровизира. Барбара Харис, която играе съпругата му, се оплаква на Шацбърг: "Когато иска да промени своите реплики, го прави".
Мерил стои настрана от препирните и изпълнява сцените с лекота. Хубавото на автопилота е, че не се ангажираш прекалено. Алда, казва тя по- късно, не можеше да бъде "по-мил и разбран човек", предвид сроковете. Но я притесняват палавите им сцени в спалнята. Освен меланхоличните любовни сцени с Де Ниро в "Ловецът на елени" никога не се е налагало да играе секс пред камера. Коментарът на Дино Де Лаурентис che brutta още отеква в съзнанието ѝ. А така или иначе, не е в настроение за лудории.
"Сцената изискваше добро настроение и голяма сексуална енергия – казва Джон Литгоу скоро след това, – а по онова време, точно след смъртта на Джон Казейл, Мерил не беше в настроение и за двете. Сцената много я смущаваше. Казваше, че се поти, докато стане вир-вода от притеснение."
Шацбърг събира възможно най-малко членове на екипа в хотелската стая в Балтимор, където снимат, за да избегне зяпачите. Мерил се пъхва между чаршафите заедно с Алда. Камерите работят. Докато са приятно затоплени след секса, тя взема една бира, излива я върху слабините на Джо Тайнън, надниква под чаршафа и произнася провлечено: "Вярно е, нещата наистина се свиват от студа!".
Скоро след това снимките приключват. "Възприемаше филма като някакво изпитание, тест, който трябваше да издържи – казва Алда по-късно.
– Беше твърдо решена да не се огъне."
Докато траят снимките, по Ен Би Си тръгва сериалът "Холокост". Шумно рекламираната творба се излъчва в продължение на четири вечери от 16 до 19 април. Гледат я 120 милиона американци, повече от половината Съединени щати. За пръв път лицето на Мерил Стрийп печели международна известност, гледат я огромен брой семейства, събрани около телевизорите си.
Естествено, сериалът предизвиква противоречиви мнения. Още след първата вечер от излъчването Ели Визел30, който след публикуването на "Нощ" става най-прочутият оцелял от Холокоста в света, публикува унищожителна критика в "Таймс" и нарича сериала "неверен, обиден и евтин". До снимка на Мерил, която се бори с офицери от СС, той пише: "Сериалът се опитва да покаже невъобразимото. Превръща едно онтологично събитие в сапунена опера. Каквито и да са намеренията, резултатът е шокиращ".
Сред десетките писма в отговор на това на Визел е едно от Джо Пап, който признава, че не одобрява "героиката в стил Ерол Флин" на сериала. И все пак, настоява той, "актьорската игра е първокласна. Докато гледах сериала, актьорите, мнозина от които познавам лично, престанаха да бъдат актьори и мои приятели – превърнаха се в евреи и нацисти".
В Германия, където думата Холокост не се използва широко, въздействието е разтърсващо. Гледат го повече от двайсет милиона западногерманци и мнозина признават в официално проучване, че са "дълбоко потресени". В русата Инга на Мерил те виждат модел на немска добродетелност, достойна за подражание. Излъчването предизвиква национален дебат, който се води във вестници, училища, публицистични предавания и в коридорите на властта. В Бон Бундестагът се готви да дебатира давността на нацистките военни престъпления, мнозина от извършителите на които още се укриват. В седмиците след излъчването обществената подкрепа за продължаване на съдебното преследване се повишава от 15 до 39 процента. Шест месеца по-късно Бундестагът гласува с 255 на 222 гласа да се анулира прекратяването по давност, което води до нови съдебни процеси и национално пречистване.
За Мерил, потънала в лична, а не историческа трагедия, вероятно всичко това изглежда безкрайно далечно. Но промяната в ежедневието ѝ е осезаема. Докато се разхожда из Анаполис една сряда през май, облечена в широки джинси и вълнено сако, я спират почитатели с фотоапарати "Кодак". Преди излъчването на "Холокост" тя се храни в ресторантите в Мериленд, без да я забележат, освен ако не е в компанията на Алън Алда. Сега хората идват при нея.
Този първи сблъсък със славата е "нещо сюрреалистично", казва тя по онова време. В Ню Йорк, докато кара колело из Челси, някакви мъже във фолксваген ѝ подвикват: "Хей, Холокост!". Мерил потръпва. "Представяте ли си? – коментира тя скоро след това. – Абсурдно е, че онзи исторически период може да се сведе до хора, които подвикват на актриса през прозорец на кола."