През септември печели наградата "Еми" за най-добра актриса в главна роля в минисериал или филм. Не присъства на церемонията. Статуетката пристига няколко месеца по-късно в кутия. Поставя я в кабинета си, "подпряна като предмет" между снимки на приятели: неподвижна. "Ще ми се да можех да ѝ придам някаква голяма важност", казва тя тогава, но почестите "нямат траен ефект."
В деня след наградите "Еми" една жена се приближава към нея в Блумингдейл с думите:
– Казвал ли ви е някой, че приличате досущ на онази Мерил... как ѝ беше името?
– Не, отвръща тя. Никой не ми го е казвал.
В "Юнивърсъл" имат план: да пуснат "Ловецът на елени" в отделни кинотеатри в Лос Анджелис и Ню Йорк и да го изтеглят след седмица. Така той ще се класира за Академичните награди, ще предизвика шум заради липсата на билети, а през февруари, когато интересът на публиката се изостри, ще бъде прожектиран свободно навсякъде.
Стратегията успява. На 15 декември Винсънт Канби го описва като "мащабен, неловък, лудо амбициозен, понякога секващ дъха филм, който има шансовете да се превърне в популярен епос като всяка историческа лента от "Кръстникът" насам." "Тайм" се присъединява към хвалебствията: "Подобно на самата Виетнамска война, "Ловецът на елени" отприщва множество страсти, но не предлага катарзиса, който би облекчил болката".
Но назрява и враждебна реакция. Атаката води Полин Кейл от "Ню Йоркър". Тя се възмущава от трактовката за "мистичната връзка на мъжкото приятелство", която прилича на "въздържанието от секс на футболните играчи преди голям мач". По-съкрушителна е оценката ѝ за виетнамските мъчители, обрисувани по калъпа на "злия непроницаем ориенталец", както са представяни японците във филмите за Втората световна война. Тя пише: "Зрителят остава с впечатлението, че ако сме извършили някакви злини, сме ги сторили безмилостно, но безлично. Виетконгците са били жестоки и садистични. Филмът сякаш казва, че американците не са имали избор, а виетконгците са се наслаждавали".
Малко критици отричат психологическото въздействие на филма или мъчителното отразяване на войната и нейните последици. Но колкото по- внимателно анализират творбата, толкова повече въпроси възникват. Наистина ли виетконгците принуждават американски войници да играят на руска рулетка? Няма ли нещо хомоеротично в тези мъжки ловни излети? А какво ще кажете за последното изпълнение на "Бог да пази Америка"? Нима смисълът му е да бъде иронично? Или до болка искрено?
Пряк контрапункт представлява друг филм за Виетнам, "Завръщане у дома" на Хал Ашби. И двата филма представят ветеран в инвалидна количка и жена, принудена да избира между двама военни. Но политиката на "Завръщане у дома" е категорично антивоенна и либералните му послания се покриват с тези на главната актриса, Джейн Фонда. След "Джулия" Фонда лансира Мерил в Холивуд, дори се опитва да ѝ намери роля в "Завръщане у дома", но програмите им не се засичат. Ролята на съпруга на военен в такъв важен исторически момент за пореден път дава възможност на Фонда да изрази политическа позиция. Докато войнолюбивият ѝ съпруг (Брус Дърн) е във Виетнам, тя започва по-дълбока връзка с парализирания пацифист Джон Войт, който в края на филма държи реч пред гимназисти за безсмислието на войната.
Докато "Ловецът на елени" показва как хората губят пътя си и връзката помежду си, "Завръщане у дома" е за намиране на връзка и цел – политическо родство в противовес на духовно недоволство. Героинята на Фонда, за разлика от Линда, не чака някой мъж да я спаси. Става доброволка в болница за ветерани, радикализира се и с помощта на Войт постига първия си оргазъм. Откровеният либерализъм на "Завръщане у дома" сякаш излага на показ несъзнателния консерватизъм в "Ловецът на елени", макар да му липсват размахът, ужасът и двусмислеността на последния.
На 20 февруари 1979 г. конфликтът става официален. "Ловецът на елени" има девет номинации, "Завръщане у дома" – осем. Двата филма ще се състезават за наградата за най-добър филм заедно с "Раят може да почака", "Среднощен експрес" и "Неомъжена жена". Робърт Де Ниро се конкурира с Джон Войт за най-добър актьор, а Кристофър Уокън – с Брус Дърн, за най-добър актьор в поддържаща роля.
Джон Казейл не е номиниран. Но постига тиха победа: от петте филма, в които е участвал, всички са номинирани за най-добър филм. И макар че той не доживява да го види, Мерил Стрийп е номинирана за първия си "Оскар" – за най-добра актриса в поддържаща роля.
С наближаването на Оскарите дебатът за "Ловецът на елени" се ожесточава. През декември Чимино дава интервю за "Ню Йорк Таймс", в което настоява, че всеки, който напада филма заради фактите, "се бори срещу фантом, защото буквалната точност никога не е била цел". Статията отбелязва, че Чимино, който се представя за трийсет и пет годишен, "постъпва в армията по времето на офанзивата "Тет" през 1968 г. и е назначен като медик към Зелените барети, обучавани в Тексас, но така и не е изпратен във Виетнам".