Майкъл Дийли е сред първите, които се усъмняват: застрахователните документи показват, че Чимино е почти четиресетгодишен. Том Маунт, президентът на "Юнивърсъл", получава обаждане от журналист от студиото: "Имаме проблем". Репортерът не може да потвърди казаното от Чимино за военната му служба и според Маунт: "Той е бил медик при Зелените барети, колкото аз съм ряпа". ("Таймс" все пак го публикува.) През април кореспондентът във Виетнам Том Бъкли публикува подробно описание в "Харпърс" за това как Чимино изопачава истината. От Пентагона разбира, че Чимино постъпва в мобилизационния резерв през 1962 г., много преди офанзивата "Тет", и прекарва спокойни шест месеца в Ню Джърси и Тексас.
Бъкли се тревожи не от изкривяването на истината (което Чимино разпалено отрича), а от начина, по който то е "отразено" във филма. Най- острата му критика, подобно на тази на Кейл, е за обрисуването на виетнамците. "Политическите и морални проблеми на Виетнамската война, които повече от десет години са предмет на дебати в нашата страна, се пренебрегват напълно – пише Бъкли. – Така или иначе, макар и косвено, истината е преобърната. Северновиетнамците и виетконгците стават убийци и мъчители, а американците са техни доблестни жертви."
Но полемиката за "Ловецът на елени" съвсем не е приключила. Една вечер бившият ефрейтор от пехотата Джан Скръгс гледа филма в Мериленд. Когато се връща в дома си, будува до три след полунощ с бутилка уиски, връхлетян от спомени за войната. В момчетата от Клеъртън той вижда неизречената болка на поколение войници, някои от които са се върнали, а други не. На другата сутрин казва на жена си, че е имал видение: мемориал на ветераните от Виетнам с имената на всички загинали. Това е началото на тригодишно пътешествие, което завършва на Националната алея на славата.
Един от ветераните, съгласни с критиките, е Майк Бут. Вече пет или шест години не е виждал Мерил, увлечен в следването си в Мексико. След като няколко пъти сменя специалността – изящни изкуства, философия, латиноамерикански науки и накрая американска литература, той защитава научна степен в Санта Крус, където среща момиче и се сгодява. Един ден през 1977 г. я води на кино да гледат "Джулия" и по средата на филма се сепва. "Това е някогашното ми гадже от гимназията", обяснява той.
Тъй като вече наближава трийсетте, Майк копнее да се ожени и да "опита да стане нормален човек вместо скитник". Води годеницата си на изток в Нюпорт, Роуд Айлънд. Мечтае да стане писател, но иска да издържа семейство, затова започва работа като помощник на баща си в бизнеса с бои във Фол Ривър, Масачузетс. Разполагат с малък офис в стара фабрична сграда и Майк изпълнява различни поръчки: пише фактури, товари камиони, понякога смесва бои във фабриката. Дните му завършват в потен гащеризон, опръскан с жълта и червена боя.
Когато вижда Мерил в списанията, изпитва възхищение от таланта ѝ и от упоритостта ѝ да следва мечтата си. Тъкмо се е оженил, когато сестра му го съветва да не гледа "Ловецът на елени", защото според нея "филмът ще го разстрои". Той все пак отива. Когато вижда виетконгците, пленили момчетата от Клеъртън в потопени във водата клетки за тигри, у него се разпалва старият огън, подтикнал го да протестира пред президента Никсън. "Комунистите правеха много ужасни неща – казва той по-късно, – но доколкото си спомням, нашата страна използваше тигровите клетки". А руската рулетка? Никога не е чувал за такова нещо във Виетнам.
Но докато седи в киносалона в Нюпорт, вижда и други неща. Вижда Робърт Де Ниро през първата вечер на връщането си в Клеъртън. След като забелязва плаката "Добре дошъл у дома", окачен в негова чест, нарежда на шофьора да продължи да кара. Вижда Кристофър Уокън във военна болница в Сайгон да се взира в снимката на момичето, което го чака у дома. Вижда зелената джунгла, разтърсена от експлозии, неловките разговори със стари приятели и си припомня как се е чувствал при завръщането си у дома в Бърнардсвил.
Вижда и Мерил. Как улавя букета. Как хвърля ориз по младоженците. Как се кикоти и се върти на дансинга. Как оправя косата си и се оглежда във витрината. Как избухва в плач в склада на супермаркета, без да може да обясни причината. Как казва на студения Майкъл Вронски: "Може ли просто... да се утешим взаимно?".