Когато излиза от салона в Ню Ингланд, Майк е разтърсен. Да, забелязал е изкривяването на истината. Но освен това е видял момичето, на което някога е подарил пръстен на "младши пилот", ръка за ръка с мъж в униформа. Филмът наистина го разстройва, както го е предупредила сестра му. "Но ми въздейства особено силно – спомня си той, – защото тя беше толкова красива."
На 9 април Мерил пристига в Павилион "Дороти Чандлър" в Лос Анджелис, облечена в черна копринена рокля, купена от магазина "Бонуит Телър", която е изгладила сама предишната вечер. ("Търсех нещо, от което майка ми да не се срамува", обяснява тя.) Същата седмица е минала през хотел "Бевърли Хилс", без да я разпознаят. Дори се топва в басейна: постъпка на новачка, тъй като басейнът е направен да се излежаваш край него, а не за плуване. Мерил още не познава холивудския етикет, нито се интересува от него. Като изключим палмите, които се полюшват над главата ѝ, сякаш е в общинския басейн в Бърнардсвил.
Когато колата наближава павилиона, Мерил чува демонстранти от организацията "Ветерани от Виетнам срещу войната" да протестират срещу филма, за който е номинирана. Мъже в униформи и кепета размахват плакати с надписи: "Никакви Оскари за расизма" и "Ловецът на елени" е проклета лъжа". Има данни, че замерят лимузините с камъни. До края на вечерта са арестувани тринайсет души.
Атаката срещу "Ловецът на елени" става все по-озлобена. На международния кинофестивал в Берлин социалистическите държави протестират в знак на солидарност с "героичния виетнамски народ". На домашно парти военна журналистка приближава към Бари Спайкингс и го удря в гърдите с думите: "Как смеете?". Когато го нападат, Чимино обяснява, че "героите не проповядват нищо освен човечност." Мерил също реагира аполитично. "Показва стойността на хората в малките градчета – казва тя. – Заслужава си да проумеем живота на обикновения човек."
Напрежението в залата е приглушено. Майкъл Дийли и Дерик Уошбърн не разговарят с Майкъл Чимино. Когато започва награждаването, Джони Карсън, който е водещ за пръв път, приветства гостите с безсмъртната реплика: "Виждам много нови лица. Особено върху старите".
През следващите три часа "Ловецът на елени" се съревновава със "Завръщане у дома" в битка за политическата душа на Холивуд. Джейн Фонда печели наградата за най-добра актриса и произнася част от речта си на жестомимичен език, защото "над 14 милиона души са глухи". Кристофър Уокън побеждава Брус Дърн в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля. Робърт Де Ниро, който е останал у дома в Ню Йорк, губи от Джон Войт в категорията за най-добър актьор. "Завръщане у дома" печели награда за най-добър сценарий, но после Франсис Форд Копола връчва на своя "сънародник" Майкъл Чимино "Оскар" за най-добър режисьор. "В моменти като този – казва Чимино в словото си – е трудно да съчетаеш гордостта си със смирение."
А в състезанието между Мерил Стрийп и Пенелъпи Милфорд от "Завръщане у дома", печели... Маги Смит за "Калифорнийски апартамент". Мерил се усмихва и аплодира енергично.
В края на вечерта (която е безкрайна – излъчването на Източния бряг продължава до 1:20 след полунощ) Джон Уейн излиза на сцената, за да връчи наградата за най-добър филм. "Херцогът" изглежда нетипично немощен, изтощен от рак на стомаха, който ще го отнесе в гроба два месеца по-късно. Когато обявява "Ловецът на елени" за големия победител, аплодисментите според "Лос Анджелис Таймс" са "почтителни, но в никакъв случай оглушителни", сякаш са примесени с угризения.
На път за среща с журналисти Майкъл Чимино се озовава в асансьора с Джейн Фонда, която заклеймява "Ловецът на елени" като "расистка версия на войната, вдъхновена от Пентагона", преди да признае, че не го е гледала. И двамата държат статуетките "Оскар". Фонда отказва да го погледне в очите.
След церемонията Майкъл Чимино се връща към работата по следващия си филм "Войната в окръг Джонсън", който ще бъде излъчен следващата година с името "Вратата на Рая". Джон Казейл минава в посмъртна неизвестност, призрачно присъствие за новата холивудска машина.
А Мерил Стрийп, след като е започнала поредица от номинации, за която още никой не знае, че ще бъде рекордна, се завръща в Ню Йорк със своя съпруг.
ДЖОАНА
Шест месеца.
Толкова време е нужно. Шест месеца и промяна. На 12 март 1978 г. любовта на живота на Мерил Стрийп умира, докато тя бди край леглото му. В края на септември вече е омъжена за друг.
Шест месеца, през които Майкъл Чимино се бори с ежедневниците. Шест месеца, през които сериалът "Холокост" прави лицето ѝ популярно от Холивуд до Хамбург. Шест месеца, през които актрисата, която става на двайсет и девет, ще изиграе три незабравими роли по едно и също време. Шест месеца, през които, в зависимост от това кого питате, тя е или емоционална развалина, или виртуоз, постигащ кулминацията в своето изкуство.