Шест месеца, за да събере парчетата от живота си без Джон и да ги превърне в нещо ново, цялостно и трайно. Как? Започва с почукване на вратата. При това нежелано.
*****
Сигурно е била изумена или разстроена, когато отваря входната врата на мансардата на улица "Франклин" и вижда непозната бледа червенокоса жена от Тексас. Несъмнено Джон ѝ е разказал за бившата си приятелка, внезапно заминала за Калифорния. А може би не.
Минали са само три седмици от смъртта на Джон и Мерил още обикаля апартамента като зомби с празен поглед. Във всеки ъгъл се натъква на следи от него, което прави отсъствието му още по-неприемливо. Кога ще се прибере?
Тъй като не се справя с всекидневните задачи, брат ѝ Трети се премества при нея. Поне няма да посреща деня сама. Живее на автопилот.
Сякаш за да разпръсне мъглата и да я върне насила към практичната страна на живота, червенокосата жена стои пред нея и твърди, че нейното име е на нотариалния акт заедно с това на Джон и че тя, Патриша, има права над апартамента. Мерил трябва да го освободи веднага.
От всички неща, за които иска да мисли, това със сигурност е последното. Не точно за апартамента, а за правото, което жената твърди, че има над дома на Джон. Техният дом. Джон и Мерил са били заедно по-малко от две години, но преживяното от тях сякаш има тежест за цял живот. Какво е означавала Патриша за него? И защо не е оправил тази бъркотия, докато е бил жив? В известен смисъл това е типично за Джон, така омагьосан от настоящето, че е сляп за бъдещето, което сега носи един призрак от миналото.
Освен това къде ще живее?
Приятелите ѝ са шокирани. "Предполагахме, че може да остане да живее там или пък че Патриша ще се откаже от правата си – спомня си Робин Гудман. – Честна дума, ако бях аз, щях да кажа: "Мерил, жилището е твое". Мислехме, че всичко ще се оправи. Защото що за човек би изритал Мерил на улицата?"
Робин се обажда на Патриша и я умолява. Пари ли иска? Ако поиска, ще ги получи.
Когато молбите не помагат, Робин опитва със заплахи: "Ще се отрази ужасно на репутацията ти, защото всички ще узнаят за това." "Всички" означава тяхното общество от актьори, хората, които са обичали Джон, обичат Мерил и не могат да повярват, че това се случва. Една вечер Робин е в бар "Чарлис", когато италиански актьор, когото и двете познават, се приближава до нея.
– Чух, че Мерил има проблем с онази Патриша за мансардата.
– Опитвам се да го предотвратя – отвръща Робин. – Искам да ѝ помогна.
Актьорът се навежда към нея.
– Знаеш ли, познавам хора в Ню Джърси, които могат да се погрижат за това момиче.
Робин примигва. Нима ѝ предлагат наемен убиец? Историята навлиза в територията на "Кръстникът".
– Не – отвръща тя, леко обнадеждена, но и малко уплашена. – Не мисля, че искаме да носим отговорност за нещо такова.
Патриша не отстъпва. "Брат ми каза, че е ценен и трябва да е мой", обяснява тя. Брат ѝ е прав: кварталът, все по-известен като Трайбека (макар името да се съревновава с JIo Кал, Уошингтън Маркет и СоСо), вече се рекламира като "международен център на изкуствата" на бъдещето и собствеността там е златна мина.
– Да знаеш, че нищо хубаво не те очаква – казва Робин на Патриша, сякаш изрича проклятие.
Мерил няма полза от това. Тя скърби. Уморена е. А вече и бездомна.
*****
Нюйоркчани измерват живота си в апартаменти. Двустайния на Уест Енд Авеню през първата ѝ година в града. Мансардата на улица "Франклин". Наетият на Шейсет и девета улица. Кое лято беше това? Преди колко апартамента?
Изгонването на Мерил от мансардата на Джон слага край на предишния ѝ живот и началото на нещо, което не би могла да предугади. Но понякога апартаментите сами пишат следващите глави.
Двамата с Трети започват да опаковат вещите си: непосилна задача, и то не само физически. Всеки кашон е талисман от живота ѝ с Джон и носи допълнителна тежест от тъга. Може би най-добре е да скрият всичко. Трети има приятел в Сохо, на една-две преки от там, който предлага помощта си. Той е скулптор, мускулест, къдрокос, с мила усмивка, като Сони Корлеоне, но с по-масивна фигура и не толкова избухлив. Мерил го е срещала два-три пъти, но не го е запомнила.
Дори след като тримата прибират всичко, което могат, на склад, остават още кашони. Те са като неудържима тежест, обременително напомняне за това колко объркано е всичко. Скулпторът предлага да прибере оставащите вещи в своето ателие в долната част на Бродуей.