Показва писмото на Робин и споделя: "Мисля, че се опитва да ми каже нещо, за което не съм готова".
Робин разбира как се чувства. След като Уолтър Макгин пада с колата си от Холивуд Хилс предишната година, тя се оказва двайсет и девет годишна вдовица. Известно време не излиза от къщи. "Никой не е готов да бъде вдовица – казва Робин по-късно. – Никой на тази възраст, на нашата възраст, не е готов. Не знаеш, докато не ти се случи, дали си готов за това и дали те бива за това."
После Джо Пап се обажда на Робин и с добродушния си навик да командва хората я уведомява, че има роля за нея в Пъблик Тиътър. Безсмислено е да спори.
– Джо, не съм...
– Запиши си датите за репетициите.
Робин се насилва да излезе от къщи, за да участва в пиесата. После животът в нея се завръща. Запознава се с мъж и започва връзка, като пренебрегва загрижените коментари от приятели, които смятат, че е твърде скоро. "Минаха осем месеца! – казва тя. – Тоест може ли да преспя с някого, моля?" Скоро след това Джо ѝ казва, че призванието ѝ е да стане продуцент. През 1979 г. става съосновател на компанията "Секънд Стейдж", която се установява в театър в Горен Уест Сайд, наречен "Макгин/Казейл".
Зловещо е, че Джон и Уолтър умират един след друг и оставят тези две млади жени да се справят с болката. Но с летящия си старт към подмладяване Робин знае, че най-лошото за Мерил е да чака.
– Виж – казва ѝ Робин, – аз имах връзка. Няма да те съдя. Трябва да продължиш живота си. Ако Дон ти харесва, опознай го.
Изглежда толкова просто. Но не е. Дори да направи място за Дон в сърцето си, той ще трябва да съжителства с огромната територия, която е отредила за Джон.
Когато Дон се връща, прави малка собствена стая за Мерил в мансардата си. Изведнъж тя си е у дома. Изключва се от автопилота не само в това отношение. Както си спомня по-късно, през този период тя е "алчна за работа".
За щастие има някой също толкова алчен за успеха на Мерил: Сам Коен, гуруто на шоубизнеса в Ай Си Ем. След "Йейл" нейни представители в агенцията са Шийла Робинсън и Милтън Голдман от театралната секция. Но сега, когато изгрява звездата ѝ в киното, тя привлича вниманието на Коен, чиято официална титла е шеф на нюйоркския киноотдел, но далеч не отразява целия му принос.
След като договаря сливането, което създава Ай Си Ем през 1974 г., Коен властва над своето оживено царство, бутикова агенция в рамките на агенцията. Колежката му Сю Менгерс го нарича "агент-режисьор". От бюрото си на Западна петдесет и седма улица той създава проекти за десетки актьори, сценаристи и режисьори, които представлява и от които очаква и получава безпрекословна преданост.
Дарбата му за сключване на сделки е легендарна. "Сам постига много повече от всеки друг, когото познавам – казва бродуейският продуцент Джералд Шьонфелд. – Прави каквото когато и както пожелае, без да мисли за последиците."
Но не прилича на важна особа. Гардеробът му се състои от торбести пуловери с остро деколте, широки панталони в цвят каки и дебели очила, през които загадъчно присвива очи. На пръв поглед изглежда срамежлив, докато не чуеш гласа му, който "Ню Йоркър" описва като "уверено стакато, неудържимо като мраморни топчета, които се търкалят по хълм". Когато е на среща в кабинет на съдружник, накрая някак си се озовава на стола на домакина, вдигнал крака на бюрото му.
Прословути като сделките му и мистериозно свързани с тях са навиците му, едновременно особени и строго последователни. Сутрин пристига на работа, мята палтото си на бюрото, за да го вземе някой асистент, и излайва имената на четири-пет души, с които иска да го свържат по телефона.
Сам Коен и телефонът са любопитна двойка: според някои телефоните в кабинетите му звънят по двеста пъти на ден и той не спира да говори по тях. И все пак е един от най-трудните хора за намиране в Ню Йорк.
"Всяка сутрин имахме променящ се списък с неприети обаждания – спомня си Сюзън Андерсън, негова асистентка в течение на двайсет и осем години. – И колкото по-надолу слизаш в този списък, толкова по-малка е вероятността да ти се обади. Беше човек, който живее в настоящето, и успяваше да се свърже само с хората в най-горната част на списъка." Приятелите му се шегуват, че на надгробния му камък ще пише: "Тук почива Сам Коен. Ще ви се обади".