Деби се запознава с Мерил в един от първите учебни дни. В предишното училище на Деби децата са само по пет в паралелка и оживените коридори на гимназия "Бърнардс" я ужасяват. Както и перспективата да се преоблече за физическо. За сметка на това Мерил изглежда уверена и безстрашна. Часовете им се покриват, затова Деби я следва като сянка.
Като отскорошна привърженичка на американския тийнейджърски конформизъм, Мерил копнее да влезе в отбора на мажоретките. Деби също, но тя не може за нищо на света да направи циганско колело. Мерил, която е не само самоуверена, но и атлетична, го прави професионално. Понякога Деби изпраща Мерил до къщи след училище, където приятелката ѝ я учи да прави циганско колело на ливадата. Докато Мерил държи краката над главата ѝ, дребни камъчета се впиват в дланите на Деби. Но всичко е напразно. Деби не става мажоретка, а Мерил, естествено, успява.
През есенните уикенди учениците се събират на футболните мачове. С изключение на зубрачите и латиносите, всички са там. Всеки си има определено място. Момичетата, които жонглират с жезли, групата на жонглиращите със знамена, където е избрана Деби. Има и маршируващ оркестър, доста добър, отчасти благодарение на талантливия ученик от последния клас Джон Гейлс, който след няколко години ще замени тромпета с китара и ще основе "Джей Гейлс Банд".
Но мажоретките стоят настрана от другите. Не поради дребнавост, а защото са сплотени, свързани от красивата си външност и популярност. С буквата Б, избродирана на униформите си, девойките скандират, за да окуражават гимназиалния отбор. Мерил се сближава със съотборничката си Сю Кастрили, която работи във веригата сладкарници "Деъри Куин". В Бърнардсвил няма много развлечения освен разходка с кола по шосе 202 до "Деъри Куин" и гарата и обратно. Когато Сю е на смяна, урежда приятелите си с двойна доза сироп върху сладоледа.
В час Мерил внимава, когато ѝ е угодно. Има дарба за езици или поне за произношение. Когато не харесва учителя, получава четворки. Ужасява се от преподавателя по геометрия, когото децата наричат Фанг. Още по-зле е с биологията. "Само си спомни изпита по биология, и ще сънуваш кошмари", пише един съученик в албума ѝ през втората година. "Какво ли щеше да правиш, ако не бях ти подсказал отговорите", пише друг.
Като сестра на двама братя, тя се чувства добре сред момчета, може би дори по-добре, отколкото сред момичета. Харесва момчетата, които седят най-отзад, защото са забавни. От тях прихваща усет към комичното, който ще използва много по-късно. Засега се задоволява да бъде тяхна публика, като внимава да не излезе от избрания си образ. У дома на масата за вечеря има шумна размяна на идеи. Но Мерил научава, че изразяването на собствено мнение не ти осигурява втора среща – момчетата не обичат да им се противоречи. Засега мненията остават на заден план.
През пролетта на 1964, когато е първа година в гимназията, Мерил се запознава с Майк Бут. Ходила е на няколко срещи с братовчед му Джей Ди. Майк е второкурсник с дълга тъмна коса и белозъба усмивка. Носи шотландски пуловери с навити до лактите ръкави – най-близкото подобие на бунт в гимназия "Бърнардс". Баща му го смята за неудачник и Майк доказва правотата му, като се пропива и става побойник. Едва успява да мине в девети клас.
– Харесва ли ти в гимназията? – пита Мерил, когато Джей Ди ги запознава.
– Вече да.
Майк е възхитен от Мерил. "Очите ѝ бяха изключително умни – спомня си той. – Усмивката ѝ беше искрена. Не се надуваше и не следваше тълпата като много други момичета. Все пак у нея имаше някаква неловкост, сякаш бе сигурна, че роклята ѝ не изглежда както трябва, че обувките ѝ не са по мярка или че просто е грозна." Майк започва да я изпраща до къщи след училище – няма шофьорска книжка. През лятото ходят в дома на леля му Лала на пикници и плуват в езерото или играят бейзбол. Вечер ходят на партита или в кинотеатъра на Бърнардсвил и бързат да се приберат преди вечерния час на Мерил в 23 ч. Майк ѝ пише стихове, а тя му дава том съвременна американска и британска поезия, коледен подарък от баща ѝ.
В средата на лятото Майк започва тренировки по футбол, а Мерил тренира с мажоретките. Срещат се за обяд. Поделят си един от любимите ѝ сандвичи с фъстъчено масло и желе, който прокарват с диетична кола, и изостанало брауни или парче кейк, за което Мерил шеговито казва, че е "остаряло като скъпо сирене". Майк харесва самоиронията ѝ, чрез която тя се справя с всичко, което я притеснява. Понякога играе шаржове и той смята, че е "чудесна в подражаването". Когато я пита дали обича да плува, тя отвръща с произношение от Джърси: "Ами да – като свива бицепса си и се хвали, – всъщност съм доста атлетична за момиче". Докато вървят към общинския басейн един ден, намират пръстен, който проблясва край пътя. Оказва се пръстен на американските въздушни линии с метален орел и с гравиран надпис "младши пилот". Майк го слага на пръста ѝ. Двамата ходят сериозно.