Засега Ейвъри се старае да бъде съпругът и родителят, какъвто баща му никога не е бил. Когато се запознава с Джуди, тя е музикален рекламен агент, но сега се грижи за децата и дома и поема случайни поръчки като вътрешен декоратор. Няма нищо против да не работи на пълен работен ден, но времената се менят. През 1974 г. се включва в група за повишаване на женското самосъзнание, една от многото, които изникват в частни домове и църкви из цялата страна. Всеки член говори по дадена тема – за всичко от кърменето до оргазмите – като идеята е жените да се организират като самоопределила се политическа класа. Джуди се вписва, но не съвсем. На едно събиране се обръща към групата: "Ако се срещнем на парти и ме попитате с какво се занимавам и аз ви отговоря, че стоя у дома с две малки деца, какво ще направите?". Една от жените признава, че вероятно ще отиде да разговаря с някой друг.
Вдъхновена от чутото в групата, Джуди създава график, с който си поделя домакинските задължения с Ейвъри. Родителят, който пазарува за вечеря, готви и мие чиниите и така освобождава изцяло вечерта на партньора си. Експериментът се разпада след шест месеца. По-големият им син Матю отказва да приеме идеята за дежурния родител и постоянно пречи на писането на Ейвъри. Бремето на грижата за децата отново се пада на Джуди.
В женското движение Ейвъри забелязва нещо, което не му харесва. "Част от риториката, която чувах, не се връзваше с личния ми опит като баща, както и с личния опит на мнозина мъже, които познавах – казва той по-късно. – Струваше ми се, че феминистките слагаха всички мъже в един кюп като група злодеи."
Ейвъри усеща, че една цяла гледна точка остава незащитена: тази на добрите бащи. Доколкото схваща, най-силните гласове във феминисткото движение са тези на неомъжените жени, които са по-подготвени да се справят с неравенството на работното място, отколкото да диктуват как женените мъже и жени да се държат у дома си. И не само това: става свидетел на разпадането на няколко видимо щастливи връзки, след като жената изразява недоволство пред група за повишаване на самосъзнанието. Съпругата на негов приятел дори зарязва брака си. "Видях няколко жени да проявяват егоизъм и нарцисизъм с цел да постигнат лична себеизява", спомня си той.
В тези смущаващи тенденции Ейвъри вижда основата на следващия си роман, който ще се противопостави на "отровната риторика" и ще защити ролята на добрия баща. Главният му герой е Тед Крамър, трийсет и няколко годишен работохолик нюйоркчанин, който продава място за реклами за мъжки списания. Той има съпруга Джоана и малък син на име Били. В началото на романа бракът е представен като повърхностно успешен, но под повърхността се крие досада.
Проблемът е Джоана Крамър. Описана като "поразително хубава, стройна жена с дълга черна коса, тънък елегантен нос, големи кафяви очи и доста едър бюст", тя бързо открива, че майчинството е в общи линии "скучно". Омръзва ѝ да играе на кубчета и да обсъжда ходенето на гърне с другите майки. Когато споменава на Тед, че желае да се върне към работата си в рекламна агенция, той е изумен – след като платят на бавачка, ще излезе, че губят пари. Джоана започва да взема уроци по тенис. Сексът с Тед е механичен. На около петдесетата страница от романа тя съобщава на Тед, че се "задушава". Че изоставя него, както и Били.
– Феминистките ще ме аплодират – казва тя.
– Какви феминистки? Не виждам такива – озъбва се той.
След това Джоана общо взето изчезва. Тед преодолява шока, наема бавачка и се връща към живота си на неженен мъж. По-важното е, че се научава да бъде добър баща. Повратната точка идва, когато Били пада и порязва лицето си. Тед го отнася в спешното отделение и стои до него, докато лекарят шие раната. Детето, което някога му се е струвало чуждо, сега е "част от самото му същество".
Тъкмо в този съкровен момент Джоана прави немислимото: връща се и заявява на Тед, че иска попечителство. След като е предприела пътуване към себепознанието в Калифорния, вече е готова да бъде майка.
Последвалата битка за попечителството, която дава заглавието на романа, разкрива грозотата на бракоразводните дела и раните, които чрез тях хората си нанасят взаимно. Съдията присъжда попечителството на Джоана, но в последните страници тя променя решението си и оставя момчето на грижите на баща му.