Докато Ейвъри пише кулминационните сцени в съда, Джуди се разболява от пневмония. Отново натоварен с домакински задължения, той с усилие стига до последната страница. Когато жена му прочита ръкописа, е доволна, че Джоана не е демонизирана. "Това беше голямото ми притеснение – споделя тя след публикуването на книгата, – как ще бъде представена жената." И все пак в мъчителните последни глави е трудно да възприемеш Джоана иначе, освен като преграда между бащата и сина, изградили любяща връзка, и като пример за "нарцисизма", забелязан от Ейвъри в социалния му кръг.
Такъв роман неизбежно предизвиква полемика. Разводът е станал неразделна част от американския живот, като тенденцията е към трайно повишаване. През 1975 г. разводите в Съединените щати са повече от милион годишно, над два пъти повече от регистрираните десетилетие по- рано. След публикуването на "Крамър срещу Крамър" мнозина читатели допускат, че това е историята на ужасния развод на самия Ейвъри Корман. Всъщност той има щастлив брак, който продължава трийсет и седем години до смъртта на Джуди. Почти никой не осъзнава сърцевината на проблема, а именно че авторът е детето в развода. Той не е Тед Крамър, а Били Крамър.
Преди "Крамър срещу Крамър" да се озове в книжарниците, ръкописът попада в ръцете на Ричард Фишоф, млад служител, току-що започнал работа при продуцента Стенли Джафи. Фишоф прочита книгата за една нощ в Палм Спрингс. Според него тя разкрива нещо ново: разводът от гледна точка на бащата, признание, че мъжката страна на историята има същите "обхват, дълбочина и сложност на чувствата" като женската. Това е първият проект, който представя на вниманието на Джафи.
Тед Крамър напомня на Фишоф за една по-възрастна версия на Бенджамин Брадок, героя на Дъстин Хофман в "Абсолвентът". В една от най-незабравимите киносцени от шейсетте в края на филма Бенджамин е в задната част на автобуса с любимата си Илейн, след като я е спасил от женитба с друг. Докато пътуват към бъдещето си, възторжените им лица постепенно започват да изразяват съмнения и нещо като страх. Дали са го обмислили? Какво точно ги чака занапред? Тед и Джоана Крамър, мисли Фишоф, са Бенджамин и Илейн десет години по-късно, след като импулсивният им съюз се срутва отвътре. Филмът ще бъде нещо като поколенчески жалон, проследяващ бейби бумърите от безразсъдството на ранната им младост до тревогите на средната възраст. Още никой не нарича хората като семейство Крамър юпита, но определящите ги неврози вече са видими.
Джафи е преживял труден развод и има две малки деца, затова Фишоф знае, че книгата ще го развълнува. Което и става. След това им е нужен режисьор и Джафи се обръща към Робърт Бентън. Добросърдечен и отзивчив, с рошава бяла брада (приятелката му Лиз Смит го нарича Професор Мечо), Бентън е най-известен като съсценарист на "Бони и Клайд". Джафи продуцира първия му филм като режисьор, "Лоша компания", а Бентън в момента е в Германия да рекламира втория си филм "Късното шоу". Вече е чел и отхвърлил "Крамър срещу Крамър", след като е получил ръкописа от Арлийн Донован, агентката на Ейвъри в Ай Си Ем. За разлика от предишните му творби, "Крамър" се базира изключително на характерите. "Как да го направя? – мисли си той. – Никой не носи оръжие."
Бентън смята да напише сценария и приятелят му Франсоа Трюфо да го режисира, но френският творец си е запланувал други проекти. Джафи иска да се действа бързо и започва разговори с други режисьори. Междувременно Бентън работи по чернова за криминална история в артистичните среди, наречена "Пробождане", което по-късно ще се превърне във филма с Мерил Стрийп "Тишината на нощта". Когато показва сценария на Сам Коен, агентът му отговаря "Това е ужасно". (Може би не му е допаднал вкусът на хартията.) В търсене на режисьорски проект Бентън пита Джафи дали "Крамър" още е свободен. Продуцентът му се обажда в Берлин да потвърди.
Всички харесват идеята за духовно продължение на "Абсолвентът", което означава, че единственият избор за изпълнител на Тед Крамър е Дъстин Хофман. "Среднощен каубой" и "Цялото президентско войнство" са превърнали четирисетгодишния актьор в неспокойния антигерой на епохата, но в момента той преживява един от най-тежките периоди в живота си. Докато снима "Изпитателен срок" и "Агата", затъва в съдебни дела и контраискове и решава да напусне киното и да се върне в театъра, където ще има повече творческа свобода. Освен това е насред емоционална раздяла с жена си Ан Бърн, с която имат две дъщери. Тя иска да продължи своята кариера на актриса и танцьорка. Дъстин възразява. "Преживявах развод, купонясвах с наркотици и това ме изтощаваше във всякакъв смисъл", обяснява той по-късно. Вместо да го спечели за "Крамър" като Стенли Джафи, близостта на материала до собствената му съдба го отблъсква. Той изпраща писмо на Джафи и Бентън, че героят не е правдоподобен: "не е достатъчно активен".