Мерил открива отговора между стиховете. "Феминистките са склонни да виждат тази пиеса като еднопосочен билет за мъжа, но Петручио наистина дава много – обяснява тя на един репортер. – Отвратително изопачаване на пиесата е Петручио да я удари. Шекспир не го е направил, тогава защо го налагат? Това не е садомазохистично шоу. Петручио успява да събуди ентусиазъм и любов у жена, която е зла и гневна. Той е от онези Шекспирови мъже, които идват от друг град. Те винаги знаят повече, проницателни са. Той ѝ помага да обуздае цялата си страст и да я канализира в по-приятно русло."
Година по-рано отговорът ѝ може би щеше да е различен, а критиката ѝ към Кейт по-остра. Но когато говори за "раздаване", тя мисли за месеците, прекарани край леглото на Джон Казейл. "От това научих нещо – продължава тя. – Ако наистина даваш, си напълно осъществен." Поставила е нуждите на един мъж над своите и е излязла повече човек – нима има нещо по-противоречащо на феминистките принципи? Сега трябва да застане пред тълпа манхатънци и да призове жените "всяка да простре в тържествен знак ръката си под мъжовия крак!".
"Мисълта ми е, че бих направила всичко за този мъж – разсъждава тя.
– Вижте, ще има ли проблем, ако жената е майка, която говори за сина си? Тогава защо себеотрицанието да е грешно? Да служиш на някого е единственото важно нещо в любовта. Всички се тревожат, че "губят себе си" – що за нарцисизъм? Дълг. Вече не можем да понасяме и тази идея. Тя носи истински грозния робски смисъл. Но дългът може да е бронята, която обличаш, за да се бориш за любовта си."
В известен смисъл Петручио ѝ напомня за Джон, за начина, по който я е разголил до същността ѝ: "нямаш нужда от това", "нямаш нужда и от другото". В най-тежките им часове остава само животът, който му е дала, и "да загубиш себе си" не е въпрос. Тази истина все още я води като факел не само през Шекспир, но и през шеметния ѝ романс с Дон Гъмър. Следобед двамата обикалят музеи: той вижда форми, тя вижда характери. Или обратното. "Тя се научи как да гледа предметите, а аз – как да гледам хората", обяснява Дон скоро след това. Връзката им се гради на "дълбоко вкоренено чувство за доверие", казва той, здраво и стабилно като бетонната основа на неговите скулптури.
Именно тази Мерил Стрийп – едновременно скърбяща и влюбена – научава от Сам Коен за възможната роля в "Крамър срещу Крамър". Ролята на Джоана вече е предлагана на друга: Кейт Джаксън, "умната" от "Ангелите на Чарли". Джаксън притежава известност и крехката красота, за която настояват от "Кълъмбия Пикчърс". Но преговорите удрят на камък, когато Арън Спелинг иска финална дата за снимките на филма, така че Джаксън да се върне към продукцията на "Ангелите". Екипът на "Крамър" знае, че не могат да гарантират финала, а Спелинг няма да промени графика си. С голяма неохота Джаксън е принудена да откаже.
Според копродуцента Ричард Фишоф студиото изпраща списък с възможни заместнички, на практика каталог на печелившите звезди по онова време: Али Макгро, Фей Дънауей, дори Джейн Фонда. Катрин Рос, която играе Илейн в "Абсолвентът", е естествена кандидатка. Тъй като "Ловецът на елени" още е в постпродукция, името Мерил Стрийп не означава нищо на Западния бряг, освен че звучи като холандски сладкиш. Но двамата с Бентън имат общ агент и ако някой знае как да уреди прослушване на някого, това е Сам Коен.
Мерил се е запознавала с Дъстин Хофман и срещата не е минала добре. Като студентка тя е кандидатствала за роля в бродуейската пиеса "Из целия град", която той е режисирал. "Аз съм Дъстин... – оригване – ... Хофман", представя се той и я сграбчва за гърдата, по нейните думи. "Каква противна свиня", мисли си тя.
Вече по-самоуверена, Мерил влиза в хотелския апартамент, където Хофман, Бентън и Джафи седят един до друг. Прочела е романа на Ейвъри и намира, че Джоана е "чудовище, принцеса, глупачка". Когато Дъстин я пита какво мисли за историята, тя отговаря съвсем недвусмислено. Представят героинята съвсем погрешно, настоява Мерил. Основанията ѝ да напусне Тед са твърде неясни. Трябва да разберем защо се връща да поиска попечителство. Когато се отказва от Били в последната сцена, прави го заради детето, не заради себе си. Джоана не е злодейка. Тя е отражение на реалната борба, която водят жените в цялата страна, и публиката трябва да изпита известно съчувствие към нея. Ако искат Мерил, трябва да преработят сценария.