Изтънченият свят, създаден от Уди, също не я впечатлява – още от "нарцисизма", който тя, подобно на Ейвъри Корман, смята, че прониква в културата. "На известно равнище филмът ме обижда, защото е за всички онези хора, чиято единствена грижа е да обсъждат емоционалното си състояние и неврозите си – отбелязва тя по онова време. – Жалко е, защото Уди има потенциал да бъде американският Чехов, но е погълнат от битието на богатите и лекомислено пилее таланта си."
Над масичка с карирана покривка Дъстин Хофман гледа свирепо
Мерил Стрийп. Екипът е окупирал "Джей Джи Мелън", ресторант на Трето авеню и Седемдесет и четвърта улица. Днешните страници: централна сцена в "Крамър срещу Крамър", в която Джоана съобщава на Тед, че смята да си върне сина.
Срокът за снимките почти изтича и Бентън е в паника. "Бях на непозната територия – казва той: без оръжия, без престъпници. – Напрежението беше свързано само с емоции, нищо физическо." Бентън и жена му планират да заведат сина си на ски в Европа след снимките. Но на две трети от снимачния период, убеден, че никога вече няма да работи, той се прибира и казва на жена си: "Отмени пътуването. Трябва да пестим всичко, което имаме".
Междувременно Дъстин побърква всички. В усилието си да изпълни всеки миг с напрежение, той открива личната уязвимост на всеки екранен партньор и я използва. За малкия Джъстин Хенри, който преживява историята ден за ден, методите на Джъстин извличат детска актьорска игра с необикновени нюанси. Преди да изиграе сериозна сцена, Дъстин го кара да си представи, че кучето му е умряло. За мъчителната сцена, в която Били пада от катерушката на детската площадка, момчето трябва да лежи на паважа и да плаче, облян във фалшива кръв. Тъй като знае как Джъстин се е сприятелил с екипа, Дъстин се навежда над него и обяснява, че филмовите семейства са временни и че може би никога няма да види приятелите си.
– Например Еди – казва Дъстин и посочва мъжа от екипа. – Може вече да не го видиш.
Джъстин избухва в сълзи. Дори след като сцената е заснета, не може да спре да хлипа.
– Смяташ ли, че свърши добра работа? – пита го Дъстин.
– Д-да.
– Как се чувстваш след това – когато си изиграл сцената, наистина да плачеш?
– Ч-чудесно.
– Значи си актьор.
С възрастните актьори тактиката на Дъстин има смесен успех. Гейл Стрикланд, актрисата, наета да играе съседката на Тед Маргарет, е толкова стресната от интензивността на сцените им, че след първите няколко дни започва да заеква. Когато става ясно, че по-голямата част от диалога ѝ не може да се използва, тя е заменена от Джейн Алекзандър. (Вестниците го обясняват с "артистични различия.") Алекзандър е играла с Дъстин в "Цялото президентско войнство" и одобрява "трескавия" му начин на работа. Обаче е изненадана, когато му казва, че не държи да гледа снимковия материал за деня, и той отвръща: "Щом не искаш, си шибана глупачка".
Остава Мерил. За разлика от Стрикланд тя не се огъва, когато Дъстин открива нейната уязвимост. Когато я питат, отговаря, че го възприема като един от по-малките си братя, който вечно изпробва докъде най-далеч може да стигне. "Никога не видях нито за миг да издаде емоция, освен докато играеше", казва Еентън. Тя възприема филма като работа, не като психологическо минно поле.
В момента тя има въпрос. Според сценария Джоана започва, като казва на Тед, че иска попечителство над Били. После, докато Тед ѝ се кара, тя обяснява, че цял живот се е чувствала като "нечия съпруга, нечия майка или нечия дъщеря". Едва сега, след като е отишла в Калифорния и е намерила терапевт и работа, разполага със средствата да се грижи за сина си. Няма ли да е по-добре, пита Мерил на снимачната площадка, ако Джоана произнесе монолога за "нечията съпруга", преди да разкрие намерението си да вземе Били? Така ще представи търсенето на себе си като основателна цел, поне от гледна точка на героинята. Може да го каже спокойно, не от отбранителна позиция. Бентън се съгласява, че новата структура на сцената ѝ придава повече драматична логика.
Но Дъстин е вбесен. "Мерил, защо не престанеш да развяваш знамето на феминизма и просто не изиграеш сцената? – сопва се той. Точно като Джоана тя се намесва и обърква всичко. Реалност и фикция се смесват. Когато Дъстин поглежда през масата, вижда не просто актриса, която прави предложение за сцената, а елементи от Ан Бърн, която скоро ще му бъде бивша съпруга. В Джоана Крамър и по съвместителство Мерил Стрийп той вижда жената, която превръща живота му в ад.