Във всеки случай Дъстин има свое предложение за сцената, което пази в тайна от Мерил. Между снимките той отива при оператора и се навежда към него, сякаш заговорничат за бягство от затвора.
– Виждаш ли чашата на масата? – пита той и кимва към чашата с бяло вино. – Ако я разбия, преди да си тръгна, като обещавам да бъда внимателен, ще можеш ли да го заснемеш?
– Само я премести малко по-наляво – отговаря мъжът едва чуто. Дъстин отново сяда.
– Камера!
При следващият кадър възбудата на Дъстин е осезаема.
– Не ми говори така – казва Тед в края на сцената и размахва пръст в лицето на Джоана. После, докато се изправя, Дъстин блъсва чашата с вино и я разбива в стената на ресторанта сред оглушителен звън на стъкло. Мерил скача на стола си, истински стресната.
– Следващия път, когато го направиш, ще бъда благодарна, ако ме предупредиш – казва тя. В косата ѝ има парчета стъкло. Камерата е уловила всичко.
Уважаеми г-н Пап – пише жителка на ул. "Джейн" № 5, – Миналата седмица гледах фестивалната постановка "Укротяване на опърничавата" в Сентръл Парк и я сметнах за толкова обидна, че се чувствам длъжна да протестирам както срещу избора ви на пиеса, така и срещу интерпретацията ѝ.
В най-добрия случай може да се нарече безчувствено да поставите пиеса, възхваляваща подчинението на жените. Но да я представяте откровено, без никакво признаване на тормоза и страданията, причинявани на жените от канона на мъжкото господство, е акт на агресия срещу жените.
Особено иронично е, че избирате да прославяте потисничеството над жените тази година. Само преди месец- два нюйоркската полиция под заплаха от съдебен процес, заведен от пребити жени, за първи път се съгласи да приложи законите за нападение, побой и опит за убийство, когато жени са били нападнати от съпрузите си. Именно сега, след 6 години политиканстване и задкулисни сделки, тази страна още отказва на жените конституционното им право на равна защита от закона.
Ако дискриминацията, изнасилванията, експлоатацията и митовете за по-ниското положение на жените бяха останка от миналото, аз също бих се смяла на " Укротяване на опърничавата ". Но все още се налага да се прибирам у дома след театъра с обществен транспорт и да се пазя от мъже престъпници, които ме смятат за лесна и приемлива мишена, защото съм жена. Все още трябва да си вадя хляба в конкуренция с мъже, невъзпирани от идеята, че истинското им призвание е отглеждането на деца. Все още трябва да плащам данъци, за да подкрепям програми като вашата, които оправдават потисничеството срещу мен и го наричат култура.
Призовах всичките си приятели да бойкотират това представление, но колкото повече мисля за това, се убеждавам, че по-скоро трябва да протестираме срещу него.
Август 1978 г. На сцената в Делакорт Мерил Стрийп и Раул Хулия се нападат като поетични гладиатори, отприщват вечерен арсенал от остроумия, игри на думи и физическа сила. Мерил, с непокорни червеникаворуси къдрици, излиза на сцената, набира се като на лост, повдига полите си, стъпква някакви храсти, после вие, удря и заплюва Петручио. Раул крачи наперено в черни ботуши, мята я на коленете си, хваща я за глезените, гъделичка я по ходилата, събаря я на земята и сяда отгоре ѝ като на столче. И това е само второ действие, първа сцена. Това е любов като кървав спорт и увлечените зрители са охотни участници. Когато един потен и озъбен Петручио нарича Кейт "мой обор, вол, кон, магаре! Всичко туй е тя!" в трето действие, той получава взрив от аплодисменти, последван от откъслечни неодобрителни възгласи, няколко освирквания и накрая притеснен смях. Една вечер Раул хвърля парче овнешко месо и случайно удря жена от публиката ("но тя не беше ранена", заявява инспициентът).
През антракта битката между половете продължава. "Не е за вярване колко хора аплодират, когато той изрича онази част за коня и магарето!", казва една вечер млада жена от публиката. "Сцената добре отразява накъде върви нашата връзка", остроумничи приятелят ѝ въпреки възмущението на жената. По време на едно представление екип снима документален филм и посещава Мерил в гримьорната, където тя изказва мнение за опърничавата Кейт. "Тя живее в едно крайно традиционно общество, където булките се купуват и продават. Това е общество, което я ограничава – простенва Мерил и едва произнася думите, докато гардеробиерката стяга корсета ѝ. – Не смятате ли, че корсетът е твърде стегнат, момичета?"
В Пето действие Опърничавата е укротена, или поне така изглежда.