Заключителният монолог на Кейт е най-трудната за възприемане част. Как да убедиш публиката през 1978 г., че съпругите трябва да служат, да обичат и да се подчиняват на съпрузите си? Дали Кейт е поредната версия на "женския евнух" с промит мозък? Ако Мерил я "представя откровено", както се изразява жената от ул. "Джейн", може наистина да се възприеме така. Но има и нещо друго. Когато Кейт съветва дамите да "прострат в тържествен знак ръката си под мъжовия крак", Мерил коленичи до ботуша на Петручио. Но после Раул взема дланта ѝ, целува я и коленичи до нея, като двамата се споглеждат с разбиране. Дали това е подчинение, или съюз? "Чувствам се силно раздвоена – споделя една трийсетгодишна жена след представлението. – Да! Чувствам се отвратена. Но също така казвам: "Не е ли късметлийка?". И съм отвратена от себе си, че го чувствам. И цялата тази неопределеност прави пиесата толкова прекрасна и толкова отвратителна."
Зад кулисите Мерил и Раул представят своя пиеса пред камерите.
Мерил: Най-голямо щастие изпитваш, когато се раздаваш.
Раул: Най-голямо удовлетворение носи да служиш другиму, дори да не ви се вярва. Независимо дали другият е мъж или жена.
Мерил: Точно така! Защо е толкова трудно да кажеш на някого само защото е мъж... бих сторила всичко за теб. Защо е толкова трудно?
Докато гардеробиерката закърпва скъсаните им костюми, тя продължава:
– Това е любовта. Това е абсолютното себеотрицание. Когато собственото ти аз изчезва в любовта, която даваш на този човек.
– Именно.
"Пълното себеотрицание" е онова, което е научила през онази ужасна зима край леглото на Джон. Пет месеца по-късно животът ѝ е като репертоарен театър с една актриса. В предградията е Джоана, майката, която напуска сина си. В центъра е Джил, съпругата, която унижава мъжа си. Вечер в Сентръл Парк е Кейт, опърничавата, която укротяват. Джоана, Джил и Кейт: три жени, които нарушават правилата и оставят мъжете край себе си объркани, уплашени и гневни.
В Крамър срещу Крамър Стенли Джафи не разбира как е възможно тя да се снима във филма му и да играе в пиеса, да не говорим за "Манхатън". Но това изобщо не притеснява Мерил. В "Йейл" е обучена да преминава от роля в роля и да сменя героините като маски. Направи го както трябва и те започват да разговарят една с друга, репертоар на ума. Ако някой разбира това, то е Джо Пап.
"Джо нямаше проблем с тази програма, стига да се явявах на работа и да тъпчех храстите от декора всяка вечер в парка – споделя Мерил пред неговия биограф. – От друга страна, кинопродуцентите много се притесняваха дали ще успея да поддържам концентрацията и физическата издръжливост, необходими за ролята на Джоана Крамър. Джо възприемаше актьорите като впрегатни коне, мускулести и страховити, докато кинаджиите бяха по-склонни да ги глезят. Дори сега, когато видя Джоана Крамър при повторения на филма по телевизията, си мисля за червенокосото ѝ алтер его опърничавата Катрин, която пръска слюнки и се поти над първите четири реда зрители в Делакорт."
*****
Явява се в уречения час в съдебна палата "Туийд", масивната каменна сграда на улица. Деймбърс" 52. Кръстена е на Уилям М. Туийд, политик от Демократическата партия, който присвоява средства от бюджета за строителство на сградата и е осъден през 1873 г. в една незавършена съдебна зала в същата постройка. Когато 105 години по-късно в нея влиза Мерил Стрийп, сградата отдавна е общинска. Но сега в нея ще има още едно изслушване по делото "Крамър срещу Крамър".
"Всички бяхме опустошени и уморени", спомня си Робърт Бентън. Дъстин е на път да се разболее. На всички други им е писнало от него. А сцената в съдебната зала ще е особено обременителна. За всеки свидетел, който дава показания, Бентън се нуждае от три или четири близки плана: на Тед, Джоана, съдията и противниковия адвокат. Цялата сцена ще отнеме няколко дни.
Първа на скамейката е Джоана Крамър. Бентън се бори с нейните показания, които за него са абсолютно решаващи. Това е единственият ѝ шанс да изложи претенциите си, не само за попечителството над Били, но и за личното си достойнство, както и за това на всички жени. През по- голямата част от филма тя е илюзия с недействителни мотиви. Адвокатът ѝ задава въпрос:
– Госпожо Крамър, кажете на съда защо молите за попечителство? Бентън е написал своя версия на отговора ѝ – вариант на речта на Шайлок "Като ни убодете, не кървим ли?" от "Венецианският търговец".
Джоана:
Защото той е мое дете. Защото го обичам. Знам, че изоставих сина си, знам, че това е ужасна постъпка. Повярвайте ми, трябва да живея с нея всеки ден от живота си. Но само защото съм жена, нямам ли право на същите надежди и мечти като мъжете? Нямам ли право на свой живот? Толкова ли е ужасно това? Болката ми по-малка ли е само защото съм жена? Чувствата ми по-евтини ли са? Изоставих детето си – знам, че няма оправдание за това. Но оттогава получих помощ. Работих усилено, за да стана пълноценно човешко същество. Не мисля, че трябва да бъда наказана за това. Били е само шестгодишен. Има нужда от мен. Не казвам, че няма нужда от баща си, но от мен се нуждае повече. Аз съм негова майка.