Тогава изцяло се покачих върху него, притиснах вулвата си, разтърках я върху топките и члена му. Поведох го с ръка, за да проникне в мен, и то беше като тежка светкавица, ослепителното влизане на Спасителя, мигновеното завръщане на милостта.
Повдигнах колене, свих крака около него и го заяхах ожесточено. Всеки път, когато на гребена на вълната виждах лъсналия му червен член да се подава, бързах да го всмуча обратно, да го натикам колкото може по-навътре у мен.
Бързах. Той ме успокои полекичка, аз опънах крака и легнах отгоре му. Останах за миг неподвижна, стискайки с мускулите на влагалището си члена му.
Започнах да хапя нашир гърдите му. Електрически искрици пробягаха по езика и венците ми. Потърквах нос о мекотата на бялата му плът, цялата разтреперана, вдъхвах мириса му. Замижах от удоволствие, сега целият свят бе една абстрактна вибрираща картина, взаимен сблъсък на петна с телесен цвят, кладенец от пухкаво вещество, където пропадах в радостен порив към чезнене. От тъпанчетата потегли вибриране, което обхвана цялата ми глава, и аз затворих очи. Вълните, изпълващи черепа ми, носеха крайна острота на съзнанието, лумна нещо като пламък и мозъкът ми стигна върховната наслада, в самота и мълчание, във величествена самота.
Той се изтърколи върху мен и ме яхна на свой ред, подпрян на лакти, за да не ме премаже. Топките му се потъркваха в мен при входа на влагалището, твърдият му член ме изпълваше, отново и отново се плъзгаше в дълбините ми, ноктите ми се забиваха под кръста му, дъхът му още повече се учести… Свършихме едновременно и продължително, соковете ни се смесиха, смесиха се и стоновете ни, извиращи иззад гърлата — звуци извън обхвата на човешкия глас.
Валеше. Стоях по дълга и широка фланелка, която ми беше дал, облакътена пред прозореца, на колене върху един облегнат на стената стол.
Ако знаех езика на дъжда, бих го записала, разбира се, но всеки има представа за него и може да го извика в паметта си. Да стоиш на затворено, когато всичко вън е плувнало във вода, капе и струи… Да правиш любов в неудобната теснота на кола, когато стъклата и таванът звънтят от монотонното почукване… Дъждът развързва телата, изпълва ги с нега, размеква ги… Овлажнели, ближещи се взаимно като охлюви…
И той беше по фланелка, изтегнат на канапето. Едрият му задник, едрият му член и едрите му кълки бяха голи.
Пристъпи към мен и натисна коравия си член в задника ми. Понечих да се обърна, но той ме сграбчи за косите, издърпа главата ми назад и запрониква в ануса ми. Болеше ме, стоях премазана на стола, осъдена да гледам в небето.
Най-сетне влезе целият и болката поутихна. Той започна да се движи напред-назад, бях изпълнена с него, чувствах само грамадния му лаком член дълбоко навътре, а отвън дъждът забиваше косо струите си, пречистена течна светлина.
Без да спира да ме разтърсва, да ме разравя като копач, опъвайки главата ми назад, той пъхна два пръста във влагалището ми и ги извади. Тогава аз напъхах моите, усетих как коравата му плът блъска зад преградата и се затърках в същия ритъм. Той ускори тласъците, възбудата ми нарасна, болката и насладата се сляха. Търбухът му се удряше в гърба ми при всеки напън и той ме промушваше още по-навътре, завоюваше още малко от мен. Исках да си освободя главата, но той издърпа още косите ми, шията ми се изви докрай, очите ми оставаха приковани в опразващото се небе и той ме блъскаше и ме тресеше в най-скритите ми недра, раздрусваше тялото ми и после го напълни с топлата си течност, която изтече на тласъци, докосвайки ме меко и сладостно.
Някъде равномерно шуртеше едър капчук, пляскайки с тенекиен звън. Той пусна косата ми и аз положих глава на перваза. Потрепвах едва доловимо.
Сложих го гол по гръб на пода. С ластиците от неговия екстензор завързах ръцете му за краката на фотьойла, стъпалата — за масата.
И двамата бяхме уморени. Седнах във фотьойла и останах за малко, загледана в него, както беше обездвижен и разпънат.
Харесваше ми така тялото му, с преляла, поднесена пленена плът, разгърнало на показ великолепното си несъвършенство. Отскубнат от корена си и после наново прикован, за пода мъж, с член като крехък стожер, изтръгнат от мрака, разголен от светлината на погледа ми.
Трябваше всичко да се превърне в пол, пердетата, мокетът, ластиците и мебелите, трябваше ми вместо глава полов орган, и на него също.
Трябваше да виснем двамата на железни ченгели един срещу друг в червената хладилна камера, окачени за горната част на черепа или за глезените, надолу с главите и с разчекнати крака, безволно поднесени пред резеца на органите си — парещи като нажежено желязо, зейнали, щръкнали. Трябваше да вием до смърт под тиранията на пола си — какво е полът ни? Миналото лято, когато за пръв път опитах ЛСД, отпърво изгубих ръцете си, после чак и името, името на моята раса, изгубих човечеството в паметта си, в познанието на главата и тялото си, изгубих представата за мъжа, за жената, дори за животното, взех да се питам какво съм? Пол… На света оставаше само моят пол и желанието да пишкам. Единственото място, където се бе укрила и побрала душата ми, единственото, където съществувах, подобна на атом, заскитал между небето и тревата, между зелено и синьо, без други усещания освен за атома пол, присвиван едва-едва, съвсем лекичко от желанието да пикае, залутан и блажен сред светлината, полуостров Свети Лаврентий, беше през лятото, или не, есен беше, цяла една нощ и сутринта на другия ден, докато се смъкна обратно, но и после месеци наред се отнасях, докато пикая; замайване… и се почваше, прибирах се в утробата си като в пъп, съществото ми беше там, в това усещане посред тялото и то изпепелява останалото, аз не се познавам, нямам вече форма и произход, пълен унес всеки път и сега още от време на време, за миг, все едно увисваш с главата надолу в голямата спирала на вселената, но какво ли означават тези мигове, после си казвам „наистина, какво съм аз?“ и