„…колко е красив само светът, с тези чепки черно грозде, колко е хубаво да береш и да е пладне, слънцето да играе по зърната и в очите на берачите, лозите са сведени до земята, о, как ми се иска да се изпишкам в края на реда!…“
и тялото ти е пълно с всякакви такива щуротии и ти е добре след отнасянето отпреди малко, което като че ли започва вече да ни липсва, мъничко.
Изправих се и застанах на колене с разтворени крака точно над главата му без да докосвам лицето му, отдръпнах с две ръце големите си устни и изложих вулвата си задълго пред погледа му.
После я погалих бавно, с въртеливо движение от ануса до клитора.
Исках сиви небеса, където се събира надеждата и разтрепераните дървета протягат към тях ръце на добри орисници, изплъзващи се сънища, отнасяни в галени от вятъра треви, исках между бедрата си да усетя безкрайното дихание на милионите хора по земята, исках… гледай, гледай, виж какво искам…
Забих пръстите на лявата ръка във влагалището си, продължих да се търкам. Пръстите ми не са вече моите пръсти, а тежко кюлче, едро и ръбесто, и то пръска златни отблясъци в най-гъстата чернилка на съня ми. Все повече ускорявах ритъма с две ръце, конвулсивно яхах въздуха и с отметната назад глава пролях сълзите си върху очите му.
Качих се пак на фотьойла. Лицето му бе почервеняло, той отново бе възбуден, но доста вяло. Лежеше беззащитен.
Когато бях малка, не знаех какво е любовта. Да правиш любов — магически думи, предусещане за невероятно и прекрасно нещо, онова, което ще ни се случва непрекъснато, щом пораснем.
Нямах никаква представа за обладаването, нямах представа дори какво имат мъжете между краката си, въпреки че влизах в банята заедно с братята си. Колкото и да гледаш, какво можеш да знаеш, ако тайнството е в теб?
Когато бях още по-малка, най-много четиригодишна, и мислеха, че нищо не чувам, татко разказваше, че нощем някакъв луд ходел и виел в гората. Аз отварям вратата на бабината градина и сам-самичка с голямата овчарка се измъквам сред дърветата, лягаме двете върху една пясъчна могилка на първата полянка и аз се сгушвам до топлия й хълбок, прегръщам с една ръка врата й, тя провесва език и притихва в очакване като мен. Никой не идва. Боровете се притискат и се свеждат над нас грижовно и страшно. Навътре в гората има една дълга канавка, покрита с бетон, обрасла по краищата с къпинак, където понякога се намират къпини, и веднъж един пилот на картинг излетя пред очите ми от пистата и си избоде очите. Има и бункер с черна дупка вместо врата, а най в дъното — къпалня, потънала в мъхове и треволяк. На пистата се вижда застиналият отпечатък от огромен крак…
Отидох и легнах на пода, до него, положих главата си на корема, с уста на члена му, поех топките му в шепа и заспах. В пресния цимент сигурно беше стъпвал някои едър войник, рус и як, може би хубав.
Събудих се с члена му пред очите и го поех в уста, всмуках го няколко пъти с език, почувствах го как нараства, стига чак до гърлото ми. Погалих топките му, близнах и тях, после се върнах при члена. Поставих го на клепачите си, на челото, на бузите, от двете страни на носа, на устните, на брадичката, на врата, положих тила си върху него, притиснах го между ключицата и главата, скътах го под едната мишница, под другата, разтърках го с гърдите си, докато прималяха, галих го с корема, с гърба, със задника, с бедрата, прибирах го в сгъвката на ръцете и краката, сложих отгоре му стъпалото си, запечатах следата му върху цялото си тяло.