Къде си, Даниел?
Главата ми се върти, морето пее, хората плачат и аз се нося по живачени езера с ръцете напред, и си повтарям старинни стихове с нашепващи ласкави гласове. Даниел, Даниел…
Обичам те, чуваш ли?
Това значи искам те, хвърлям те, ужас-те, нула-те, пълен-те, изяждам-те, гълтам-те, всичко ти вземам, забивам си те, разравям се с теб до смърт. И ти целувам клепачите, и ти смуча връхчетата на пръстите, моя любов…
Месарят ми смига засмян. Да не би да е забравил вече? Отиде до витрината, взе едно каре пържоли, сложи го на тезгяха и започна да го разрязва. Хвана сатъра, отвори вече отделените с ножа ребра и разсече с отривисти удари прешлените, които поддържаха парчето цяло.
— Така добре ли е, госпожо? Винаги много любезно посрещаше клиентките, като не пропускаше подчертано да ги почете с поглед, стига да не бяха твърде стари или грозни. Сигурно му се искаше да пипне всичките тези гърди и задници, да ги омачка с опитните си ръце като крехки филета. На месаря плътта му лежи на сърцето.
Гледам го как съзерцава тези тела в летни дрехи с едва прикрито желание, виждам го изведнъж целия обърнат на ръце и член, на задоволяване и желание.
Задоволяването, това е докосването до студеното месо, до смъртта.
Но животът в месаря се поддържа от желанието, от постоянно подновяващата се жажда, за плът, която понякога приема облика на дъха между устата му и ухото ми.
И постепенно, омагьосвана от сила, надвишаваща волята ми, чувствах как желанието му ставаше и мое.
Желанието ми обхващаше тлъстото тяло на месаря и едновременно телата на разсъбличаните от неговия, а и от моя поглед, клиентки.
Към всичките тези тела се устремяваше неспирното раздразнение, струящо от утробата ми.
— Лекичка си ми ти, хубавице. Ще трябва много внимателно да те събличам, за да не те счупя. И ти ще ме съблечеш, първо ризата, после панталона. И той вече ще е щръкнал, гащите няма да го побират. И тях ще свалиш, и веднага ще ти се поиска да пипнеш, да стиснеш с ръце тази топла и корава хубост, жадна ще си за сока му и ще започнеш да го опъваш и да го смучеш накрая ще си го ръгнеш между краката ще се нанижеш на мен и ще запрепускаш чак докато заплуваме двамата, о мила знам че се надига у нас толкова дни ще избухнем, ще полудеем, ще правим каквото никой не е правил и още, и още ще ти дам макарите си и него и ти ще правиш каквото ти хрумне с тях, а ти ще ми дадеш поничката си и дупенцето и аз ще съм им господарят и как само ще ти ги намажа със сперма и мъзга, докато прималееш и цъфнеш като фенер в нощта.
Думите на месаря ли пренасяше дъхът?
Защо, Даниел?
… Следобеда се прибирах в моята стая, при нашите. Опитвах се да рисувам картината, която бях започнала в началото на лятото, но не вървеше. Мечтаех си за есента, когато най-сетне ще свършат тези месеци, за стаичката си в града, за колегите от академията и най-вече за Даниел. Вземах си папката, флумастери и туш и му пишех, шарейки листовете с малки рисунки.
Повечето студенти от академията обичаха да рисуват на огромни платна, цели стени понякога. На мен ми се искаше да събера света, да го уловя и да го напъхам във възможно най-малко пространство. Моите неща бяха миниатюри за гледане отблизо и заврънкулките им ми отнемаха по цели нощи работа. От някое време ми се занимаваше със скулптура. Опитвах с топчици глина, големи колкото нокът, ала след печенето изрязаните със златарска прецизност предметчета се превръщаха в чупливи играчки, които се трошаха между пръстите, щом ги пипнеш, и оставяха само малко червеникав прах върху кожата.
Четях стихове и си ги преповтарях вечер, един пасаж от „Заратустра“, където се говори за горещия дъх на морето, лошите му спомени и стенанията му.
… Срещнах Даниел у брат ми.
Наскоро бяха събрали рокгрупа с онова момиче. Тя седеше между тях на кревата, слабите й крака в клин на леопардови шарки бяха сгънати отдолу, със стъпалата под задника. Слушаха музика, приказваха си за комикси и се смееха. Под широкия пуловер помръдваше възтежката й гръд, тя клатеше малката си остригана глава и изстрелваше думите с боботещ глас. Тя беше певицата. Даниел през цялото време я гледаше и аз веднага се влюбих в него. Поне сега ми се струва така.
Пушех и пиех кафе като тях, но не говорех. Те се притискаха към нея, от време на време слагаха ръце на бедрата й.