Аз и не слушах. Магнетофонът виеше.
Той беше кестеняв и черните му очи сновяха като косове, понякога кацаха на мен и ме клъвваха с жестоките си клюнове.
Коремът ме присвиваше. Лежах на земята. Мразех това момиче.
Имаше отвратителни гърди, като на моята кукла Барби, които пипах като малка. И той, и брат ми умираха да ги мачкат, разбира се. Кой знае дали вече не го бяха правили. Всеки с ръка на една от гърдите й.
Въздухът, който вдишвах, се спускаше на горчиви стълбове до пъпа ми.
Обърнах се по корем и пуших толкова, че връхчетата на пръстите ми изтръпнаха. Тя сгъваше и разгъваше краката си и клинът й прилепваше към тялото, към онази лека изпъкналост между краката, с цепката в средата. Барабаните ме блъскаха право в гръдния кош. Наблюдавах очите му, за да видя дали и той гледа към онова място на клина, под пуловера с друсащите се при всяко движение гърди.
Гледаше, мръсникът.
Жегата се усилваше. Това беше постоянната тема за разговор. Когато месарят излизаше от хладилната камера, клиентките го питаха: „Вътре май е по-приятно, отколкото навън?“ И той кимаше ухилен. Понякога, ако жената му харесваше и не изглеждаше много строга, се осмеляваше да подхвърли: „Да проверим заедно, искате ли?“ Това биваше изречено с най-небрежен тон, за да смекчи блясъка в окото му.
Думите му не бяха току-така казани. Случваше се понякога стопанинът и месарката да излязат десетина минути, след като са влезли в хладилника, отвеяни и разрошени.
Един ден, когато стопанинът отсъстваше, месарката и месарят изчезнаха вътре. След малко ми се прииска да отворя вратата.
Между редиците увесени трупове овнешко и телешко месарката се бе уловила за големите ченгели над главата си, както в метрото или рейса, за да запази равновесие. Полата й беше запретната и навита, виждаха се бедрата и белият й корем с черния чим, релефно изпъкващ в профил. Зад нея стоеше месарят със смъкнат в краката панталон, неговата престилка също бе усукана около колана и плътта преливаше. Застинаха, щом ме видяха, но месарят остана заклещен в могъщия задник на месарката.
Всеки път, когато някоя клиентка споменаваше за прохладата в хладилника, наново виждах сцената — увисналата като труп месарка и забиващия своя израстък месар, сред камарите месо.
Хората влизаха начесто. На месаря не му оставаше време да ми каже дума. Само докато хвърляше пакетите на кантара, ми намигаше и кимаше.
За тази история с месарката му се сърдих няколко дни и не му позволявах да ми шепне в ухото. Тогава започна да ми разказва за чиракуването си в кланиците. Казваше, че било тежко, много тежко и за малко не полудял. Но все не успяваше да довърши и млъкваше изведнъж, с посивяло, помръкнало лице.
Към края на седмицата, в един и половина на обяд (най-лошото време от деня заради умората, изпития аперитив и нетърпеливото очакване на яденето) се скара с един от доставчиците, дотичал от пазара. И двамата заизстрелваха накъсани изречения, вирнали глави, със стегнати мускули. Доставчикът тръсна една псувня и с широк жест на ръката, сякаш изтривайки своя противник, влезе в камерата.
Месарят беше почервенял от бяс, такъв не го бях виждала. Грабна един голям нож от тезгяха и се хвърли след доставчика вътре.
Скочих, успях да го хвана за ръката и го извиках по име, преди да захлопне вратата след себе си.
За пръв път го докосвах. Той се извърна, поколеба се за миг, после тръгна подире ми към магазина.
От този ден го оставих пак да ми шепне. Разказите му за предполагаемите ни любовни забави, доста срамежливи дотогава, станаха много по-цветисти.
… Репетираха в мазето на моя блок и почти всеки път се отбиваха горе при мен. Бях си купила прилепнал клин и тесни пуловери, които подчертаваха малките ми гърди, уголемявах си устата, трупайки смело червилото.
И онази беше с тях, и аз се люшках между желанието да й се харесам, да оценя красотата й и да я обикна, и изгарящата ревност. Понякога ми се искаше да я тикна в ръцете на Даниел, да гледам как той я хваща за кръста и впива устни в нейните — представях си движението забавено, двете лица едва-едва се приближават едно към друго, устните леко се блъсват, езиците се опипват… Но когато зървах някакъв жест на близост помежду им, идеше ми да им издера устите и очите, да им блъскам главите една о друга.
Черпех ги с чай, говорехме си и пушехме. Когато не беше с леопардовия клин, тя носеше къса кожена пола, дантелени чорапи, едно вечно черно яке и големи екстравагантни обеци на ушите.
Даниел каза веднъж, че обеците били, за да не могат момичетата да изпитат насладата от това, мъжете да им смучат ушите.