Помниш ли как веднъж на разсъмване ходихме да крадем лодка на плажа? Не обичам да крада, утрото беше ослепително, обичах теб.
Ако отида с месаря, Даниел, това значи да убия нас. Когато той мине с разлятото си тяло през моето тяло, ще умъртви твоето тънко и стегнато тяло. Обичах широките ти изваяни рамене, напръскани с бенки. Обичах черните ти меки коси, тънките ти устни, правия ти нос, ушите, очите, обичах гласа ти, смеха ти, обичах торса ти и прибрания ти корем, обичах гърба ти, в който забивах пръсти, обичах миризмата ти, не се миех за да я запазя върху мен обичах да прекосявам града за срещата с теб улиците ми говореха оттук ето там е той снегът блестеше и тълпата се разтваряше, за да ме пусне, само аз и слънцето в небето оставахме и двамата запътени към магическото лоно, където ме чакаше любовта, където щях да разтварям ръцете и нозете си, и да те поемам гол, където щеше да лягаш с мен кожа върху кожа, око върху око, уста върху уста, и аз да те побирам завинаги обичах да те чакам Даниел, обичах члена ти, който така и не можах да докосна…
Когато месарят бъде в моето тяло, Даниел, ние ще сме умрели нашата история ще е умряла ще се е превърнала в отмалелите от сладост часове на бъдещата ми тъга, месарят с наточения си като бръснач нож, месарят с ножа си ще разцепи утробата ми и ние ще изскочим от утробата, където бяхме, няма да ни остане достатъчно любов в ръцете отново да се докосваме ще се отскубнем и аз ще те оплаквам, месарят с ножа си ще цепи и ще цепи, пак и пак ще цепи, и пак, и пак, и пак ще цепи докато ме изпълни с бялото си мляко, очите ми ще кървят, Даниел, а утробата ми ще се смее, няма повече да ти пиша или само веднъж, ти ме остави аз ще те напусна, защото лунният крадец няма вече да се върне да бере звезди, ще има привидения странно напомнящи твоето тъмно лице те ще идват в леглото ми и аз ще ги приласкавам, ще си дадем всичко за една-едничка нощ, Даниел, чуй как гасне гласът ми, месарят ме е хвърлил гола на тезгяха и е вдигнал брадвата, главата ми ще се изтърколи на окървавения дръвник и няма повече да те виждам, няма да те чувам той ще ме оближе с хладния си език, ще ме изяде, както ми е обещал и няма да ни има повече нито теб нито мен, но ще ми е добре.
Горещината още повече се засилваше. Месарят беше помръкнал и ме пронизваше с поглед, когато се обърнеше към кантара. Всеки път поемах с вълнение сладникавия дъх на месото.
Мислех си за моите рози, на които не бях сменила водата и все пак оставаха толкова красиви. Не успях да предам цвета им, разбира се, като на излиняла дамаска от старо кресло, но прозирни, с едно невероятно преливане от бледорозово в съвсем кафяво по краищата на листенцата.
Сега плувах цялата в горещия въздух, отдавах се на повтарящите се жестове пред касата, на тежкия поглед на месаря. Усещах се облепена от безволно очакване, времето и нещата се оцеждаха по мен, някои участъци от тялото ми оставаха безжизнени, други шупваха, заквасени от скрита ферментация.
От хората се носеше мирис на плажно масло и море; мъжете имаха полепнали песъчинки по космите на краката, жените — на тила и в свивките на лактите; децата стискаха кофички, лопатки и сладолед; стопанинът и месарят сновяха между витрината и дръвника, мелачката и хладилника; сатърът разсичаше ребрата с отсечени удари, трионът режеше големия кокал на бута, ножовете разтваряха месото и аз прибирах парите в касата — опипаните от безброй ръце банкноти.
Часовете течаха и погледът на месаря дълбаеше чак зад тила ми. Изрязваше един говежди хълбок с източени черни мускули, когато ръката му поддаде. От палеца бликна кръв, едри пурпурни капки засияха във въздуха и затупкаха по плочките на пода.
Месарят пъхна пръста си в изцапаната с тъмночервени петна престилка. Хвана пак ножа, но кръвта продължи да тече върху дръвника.
Когато се върнах, бялата салфетка, която бях пъхнала под ръката му, бе цялата прогизнала. Смених я. Кръвта капеше върху плата и разцъфваше в червени цветове. Отпуших шишенцето и сипах спирт направо върху пръста. Месарят отметна назад глава и раната блесна. Избърсах я внимателно, лекичко положих крайчето на бинта върху оголената плът и внимателно го навих около пръста. Тъканта почервеня веднага, увих я още веднъж.
Достатъчен беше мирисът на окосена трева, за да ме опияни.
Сега палецът беше съвсем чист, облечен в бяло като булка. Взех един тънък гумен накрайник и го нанизах на превързания пръст.