Стоях с наведени очи и не бързах да пусна ръката.
Въпреки жегата месарката бе наредила масата отвън, на сянка под дърветата. Стопанинът, месарят и продавачите от пазара пиеха вече втора мастика, подвикваха и се заливаха от смях.
Месарката донесе една тава с всякакви колбаси и доматена салата. На минаване стопанинът я плесна по задника. Тя се извъртя да подложи и другата страна.
Месарят седеше до мен. Помагах му заради ранения палец. Както винаги, стопанинът подмяташе похотливи закачки: „Малката ми касиерка ти превързва дебелия пръст, а?“
После пак кикот, този път заради по-особения край на една наденица.
Пастети, саздърми, филета и шунки бяха ометени за миг.
Виното се лееше, шишетата идваха едно след друго.
Месарката донесе големи кървящи резени месо, дебели колкото длан, нашарени от скарата.
Стопанинът и месарят си взеха порции, които не се побраха в чиниите им и увиснаха отстрани като оплезени езици. Макар и ранен, месарят режеше стръвно едри хапки и ги поглъщаше моментално. Смеховете и солените закачки продължаваха да се сипят. Аз ги пусках покрай ушите си, защото им бях свикнала, а и виното спущаше пелената си върху мен.
Задухата ставаше непоносима. Никакъв полъх, небето беше като от олово.
Когато поднесоха сиренето, възбудата стигна върха си. Наоколо се ръсеха невероятни мръсотии. По някое време месарката викаше на един от мъжете, седнали около масата: „Я върви да се изпразниш в ей тази чаша, донес ми я и ще я изпия.“
Няколко гласа се провикнаха: „Ехе-хе-ей!“
И тогава изви бурята. Светна, изтрещя и заваля. Дъждът беше силен и топъл, на едри капки.
Раздигахме бързешком масата, блъскайки се един друг с кискане и крясъци.
Чинарите заотръскваха листата си.
И двамата мълчахме. Аз следвах с очи сновящите чистачки и потъвах в мириса на мократа си, полепнала по бузите ми коса.
Той отвори вратата, подаде ми ръка. Сандалите ми бяха подгизнали, краката ми шляпаха по пластмасовата подметка. Въведе ме в хола, сложи ме да седна и донесе кафе. После включи радиото и ме помоли да го извиня за няколко минути. Трябвало да вземе душ.
Пристъпих до прозореца, повдигнах малко пердето и се загледах в дъжда.
От шума на капките ми се допишка. На излизане от тоалетната бутнах вратата на банята. Помещението беше горещо, цялото изпълнено с пара. Зърнах едрия силует зад завесата пред душа. Лекичко я отдръпнах и се загледах. Той протегна ръка към мен, но аз се изплъзнах и предложих да му насапунисам гърба. Качих се на курната, протегнах ръце под топлата струя, взех сапуна и го въртях в ръцете си, докато се напълниха с гъста пяна.
С пъргави движения разтърках гърба, започвайки от тила и раменете. Беше масивен и блед, мускулест и твърд. Спуснах се надолу по гръбнака, с ръце от двете му страни. Триех кръста, посягайки лекичко и към корема. Сапунът пускаше нежна ароматна пяна, паяжина от малки бели мехурчета, плуващи по мократа кожа, хлъзгав сладостен килим между ръцете ми и хълбоците му.
Слизах и се качвах на няколко пъти по гръбначния стълб, от края на кръста до тила, чак при първите тънки косъмчета, онези, дето бръснарите понякога стрижат до голо за съвсем късите прически с чудесно вибриращата машинка.
Пак тръгнах от раменете и една след друга му сапунисах ръцете. Макар че крайниците бяха напълно разхлабени, усещах под пръстите си твърдите кълбета мускули. От лактите надолу кожата бе покрита с черни косми и трябваше да разтъркам още малко сапун, за да хване пяната. Плъзнах се отново към дълбоките рунтави подмишници.
Напълних пак ръцете си с пяна и завъртях длани върху задника. Макар и едър, той беше хармонично очертан, изпъкващ с красива извивка от кръста, солидно свързан с бедрата. На няколко пъти прекарах шепи по тези хълмове, за да опозная релефа им опипом и с поглед.
После слязох към коравите могъщи бедра. Кожата беше окосмена и криеше броня от мускули. Имах чувството, че навлизам в други области на тялото, по-неопитомени, чак до причудливото съкровище на прасците.
Тогава той се извърна към мен. Вдигнах глава и погледът ми спря върху издутите му топки и вирнатия член, извисен точно над очите ми.
Изправих се. Той не помръдваше. Разтърках още пяна в ръцете си и се заех с широката и масивна, умерено космата гръд.
Заспусках се бавно по изпъкналия корем, опасан с яки мускули. Не можах изведнъж да обхвана цялата му повърхност. Пъпът стърчеше — малка бяла топчица, издадена сред валчестата плът. Пръстите ми гравитираха към нея като към звезда, опитвайки се да забавят спускането надолу, към кометата, възправена срещу хармоничния кръгов ред на стомаха.