— Какво ти е? — попита татко или мама; в мъката лицата и гласовете на всички хора си приличат.
— Бях далеч, много далеч — казах аз. — Кога се случи това? Как?
— Извика ехеей — заплака баба. — А после нещо се пукна, както когато се скъса струна…
— Не може да бъде! По навик той преувеличава! — изскочих от къщи.
На пейката на двора нямаше никого, ако не се брои зеленикавата сянка на един забравен гущер. Няколко плъзнали наоколо мравки влачеха големи трошици тишина. В далечината се чу писък на дългоуха сова. Нещо скръцна под стъпалото ми. Наведох се и видях сламка и три бели, добре оглозгани миши костици. Мравките пъргаво завличаха мълчанието под земята. Над всичко бавно се издигаше пълният кръг на месечината.