Сцитал долови заплахата в думите му.
— Роден си в Сийч Табър и си дал клетва за вярност към Стилгар.
Поуспокоен, Фарок отстъпи встрани.
— Добре дошъл в моя дом.
Сцитал се промъкна край него към сенчестото преддверие — сини плочки на пода, искрящи кристални шарки по стените. От другата страна на преддверието имаше покрито вътрешно дворче. Проникващата през полупрозрачните филтри светлина разливаше меко сребристо сияние като в белите нощи на Първата луна¤. Зад гърба на Сцитал вратата със скърцане се намести във влагосъхраняващата си рамка.
— Ние сме достоен род — говореше Фарок, водейки госта към дворчето. — Не сме от прокудените. Имахме село в грейбъна¤… като това тук! Както си му е ред, живеехме в сийч сред скалите на Защитната стена, над хребета Хабаная. Без смяна на червея можехме да стигнем до вътрешната пустиня Кедем.
— Не е било като сега — съгласи се Сцитал, разбирайки най-сетне какво е тласнало Фарок в съзаклятието. Свободните копнееха за отминалите времена и обичаи.
Влязоха в дворчето.
Сцитал осъзна, че Фарок потиска с усилие дълбоката си неприязън към посетителя. Свободните не се доверяваха на очи, лишени от плътната синева, наричана ибад¤. Пришълците, твърдяха те, имат лукави погледи и виждат онова, което не бива.
При влизането им семутната музика бе замлъкнала. След малко я смени дрънкането на балисет¤, отначало деветострунен акорд, сетне ясните ноти на една популярна песен от далечните светове на Нарадж.
Когато очите му привикнаха към полумрака, Сцитал забеляза младеж, седнал с кръстосани крака на ниско диванче под свода отдясно. С тайнствения усет на слепец той запя в мига, когато го докосна погледът на пришълеца. Гласът беше висок и нежен:
Сцитал отбеляза мислено, че това не са оригиналните думи на песента. Фарок го поведе настрани от младежа и посочи възглавничките, пръснати по плочите под арката в другия край на дворчето. Керамиката беше украсена с изображения на морски същества.
— Някога в сийча на тази е седял Муад’диб — каза старецът, сочейки кръгла черна възглавница. — Сега мястото е твое.
— Задължен съм ти — отвърна Сцитал, потъвайки в меката могилка.
Усмихна се. Фарок проявяваше благоразумие. Истинският мъдрец говори за вярност дори когато слуша песни с прикрит смисъл и слова, носещи тайни вести. Кой би отрекъл страшната мощ на тирана-император?
Без да прекъсва песента, Фарок вмъкна думите си в мелодията:
— Смущава ли те музиката на сина ми?
Сцитал махна с ръка към възглавницата срещу себе си и облегна гръб на прохладната колона.
— Обичам музиката.
— Синът ми загуби очите си при превземането на Нарадж — каза Фарок. — Трябваше да остане, там се грижеха за него. Нито една жена от нашия народ не го иска такъв. Някак странно ще е обаче да знам, че на Нарадж имам внуци, които никога няма да видя. Познаваш ли световете на Нарадж, Заал?
— На младини бях там на турне с трупа приятели лицетанцьори — отговори Сцитал.
— Значи си лицетанцьор — кимна Фарок. — Чудех се откъде имаш такова лице. Напомня ми за един човек, когото познавах някога.
— Дънкан Айдахо?
— Да, същият. Фехтовач от свитата на императора.
— Казват, че бил убит.
— Така казват — съгласи се Фарок. — А ти наистина ли си човек? Чувал съм, че лицетанцьорите били…
Той не довърши и сви рамене.
— Ние сме джадакски хермафродити — каза Сцитал. — Можем да сменяме пола си по желание. Засега съм мъж.
Фарок замислено прехапа устни, после се сепна:
— Да поръчам ли разхладителни напитки? Желаеш ли вода? Ледени плодове?
— Ще се задоволя с беседа.
— Волята на госта е заповед за домакина — каза Фарок и се настани на възглавницата срещу Сцитал.
— Благословен да е Абу д’Дхур, баща на Безликите пътища на времето — изрече Сцитал и си помисли: Това е! Казах му без заобикалки, че ме изпраща щурман от Сдружението и че нося щурманското прикритие.
— Трижди благословен — добави Фарок.
— Гледан отдалече, всеки предмет разкрива само принципа си — каза Сцитал, намеквайки, че желае да разговарят за укрепения Заслон на императора.
— Онова, що е мрачно и зло, си личи и отдалече — отвърна Фарок. Съветваше го да отложат темата.
„Защо?“ запита се Сцитал, но продължи беседата:
— Как загуби очите си твоят син?
— Защитниците на Нарадж си послужиха със скалорез. Синът ми бе прекалено близо. Проклети да са атомните оръжия! Трябвало е да забранят и скалореза.