— Да, той противоречи на духа на закона — съгласи се Сцитал.
И си помисли: Скалорез на Нарадж! Не бяхме чували за това. Защо говори за скалореза този старец?
— Предложих му да купя тлейлаксиански очи от твоите господари — продължи Фарок. — Но из легионите се носи мълва, че тлейлаксианските очи поробват притежателя си. Синът ми каза, че те са от метал, а той от плът и подобно съчетание неминуемо води до грях.
— Принципът на всеки предмет трябва да се съчетава с първоначалния замисъл — каза Сцитал, опитвайки да върне разговора към търсената информация.
Фарок присви устни, но кимна.
— Кажи открито какво желаеш. Ще трябва да се доверим на твоя щурман.
— Влизал ли си някога в императорския Заслон? — попита Сцитал.
— Бях там за празника по случай победата над Молитор. От всичките тия камъни лъхаше студ въпреки иксианските нагреватели. Предишната нощ спахме на терасата пред храма на Алая. Знаеш ли, той е насадил там дървета, дървета от десетки светове. Ние, башарите, бяхме облекли най-хубавите си зелени халати и имахме отделни маси. Преядохме и препихме. Някои гледки ме отвратиха. Дойдоха по-леко ранените бойци, инвалидите се влачеха на патерици. Не вярвам Муад’диб да знае колко хора е осакатил.
— Ти отказа ли се от пиршеството? — попита Сцитал, който познаваше оргиите на свободните, развихряни с помощта на меланжово пиво.
— Не беше като някогашното сливане на душите в сийча — каза Фарок. — Не стигнахме до тау. За развлечение на войската доведоха робини, а през останалото време бойците разправяха за битки и се хвалеха с раните си.
— Значи си влизал в оная каменна грамада.
— Муад’диб дойде на терасата. „Сполука за всички ни“, тъй рече. За нас, застаналите в пустинния параден строй насред онова място!
— Познаваш ли разположението на личните му покои? — запита Сцитал.
— Дълбоко са — каза Фарок. — Някъде дълбоко навътре. Чувал съм, че зад стените на Заслона двамата с Чани водели чергарски живот и прочие. За аудиенциите излиза в Голямата зала. Има приемни покои и кътове за официални срещи, едно цяло крило е отделено за личната му стража, има места за церемонии и сектор за вътрешни комуникации. Чувал съм, че дълбоко под крепостта се намира зала, където той държи червей-джудже, обкръжен с водна преграда; нали водата е отровна за червеите. Там предсказвал бъдещето.
Фактите съвсем са се оплели с легендите, помисли Сцитал.
— Цялото правителство го съпровожда, където и да иде — мърмореше Фарок. — Чиновници, прислужници, слуги на прислужниците… Вярва само на тия като Стилгар, дето са с него още от старите времена.
— Но не и на теб — вметна Сцитал.
— Сигурно изобщо е забравил, че съществувам.
— А как влиза и излиза от сградата?
— Има миниатюрна площадка за топтери¤, издадена над една от вътрешните стени — обясни Фарок. — Чувал съм, че Муад’диб не отстъпва никому пилотското кресло при кацане там. Заходът трябвало да е невероятно точен, най-малката грешка можела да го повали покрай отвесните канари към една от проклетите му градини.
Сцитал кимна. Сигурно беше истина. Подобен въздушен път към императорските покои би им осигурил значителна безопасност. Знаеше се, че всички в рода Атреидес са били отлични пилоти.
— Използва хора за дистранс¤-съобщения — продължаваше Фарок. — Присаждането на вълнови преводачи е унижение за човека. Един истински мъж трябва да е господар на гласа си. Не бива да разрешава в словата му да се спотайват чужди известия.
Сцитал сви рамене. В днешната епоха всички велики сили използваха дистранса. Никога не се знаеше какви препятствия могат да бъдат заложени между изпращача и получателя. Дистрансът не се поддаваше на политическо разшифроване, защото бе основан на неуловими деформации в естествения звуков диапазон, които можеха да се закодират с изумителна сложност.
— Даже данъчните му чиновници прибягват до този метод — оплака се Фарок. — По мое време присаждахме дистранс само на низшите животни.
Но информацията за приходите трябва да се пази в тайна, помисли Сцитал. Не едно правителство е рухнало заради това, че народът е узнал истинските размери на държавните богатства.
— Какви са сега чувствата на свободните кохорти към джихада на Муад’диб? — осведоми се той. — Имат ли нещо против обожествяването на императора?
— Повечето не се и сещат за това. Мислят за джихада, както мислех и аз… Той им носи непознати преживявания, приключения, богатства. Този пустинен бордей, в който живея — Фарок махна с ръка към дворчето, — струва цели шейсет лидаса подправка. Деветдесет контара! Едно време не можех и да си представя подобно състояние.