Ирулан бе отпуснала клепачи и притискаше длани към челото си, запаметявайки всяка подробност. След малко тя отвори очи и впи поглед в Пол.
— Иксианската конфедерация е готова да се покори — продължаваше Стилгар, — но нейните представители оспорват размера на имперския данък, който…
— Искат да сложат законови ограничения на моята имперска воля — каза Пол. — Кой ще ме управлява, Ландсрадът или ПОСИТ?
Стилгар извади от папката лист самовъзстановяваща се хартия.
— Един наш агент праща това донесение от местния комитет на ПОСИТ — каза той и зачете шифрограмата с безизразен глас: — Трябва да се осуети стремежът на трона към монополна власт. Трябва да кажем истината за Атреидес, за маневрите му под тройното прикритие на религиозните санкции, бюрократичната работоспособност и законодателството на Ландсрада.
След тези думи Стилгар прибра донесението в папката.
— Конституция — промърмори Чани.
Пол я погледна, после пак се обърна към Стилгар. И тъй, джихадът върви към провал, помисли той, но твърде бавно, за да може да ме спаси. Мисълта го изпълни с емоционално напрежение. Спомни си с колко ужас и отвращение бе посрещнал първите видения на бъдещия джихад. Разбира се, сега имаше далеч по-кошмарни видения. Беше преживял истинското насилие. Беше свидетел как свободните, изпълнени с мистична сила, помитат всичко живо пред себе си в пламъците на религиозната война. Джихадът придобиваше нова перспектива. Да, той беше ограничен, в сравнение с вечността изглеждаше само мимолетен гърч, но отвъд него тегнеха ужаси, засенчващи и най-страшните епизоди от миналото.
Всичко това е мое, помисли Пол.
— Може би си струва да им дадем някаква формална конституция — предложи Чани. — Никой не е казал, че трябва да бъде действена.
— Измамата винаги е била оръдие на държавното управление — подкрепи я Ирулан.
— Рано или късно хората, които се надяват на конституцията откриват, че всяка власт си има предели — каза Пол.
Благоговейно застиналият Корба се размърда.
— Гос’дарю.
— Да? — реагира Пол и си помисли: Ето го! Ето онзи, който може да крие тайни копнежи за въображаемото царство на Закона.
— Можем да започнем с религиозна конституция, с нещо за правоверния, който…
— Не! — отсече Пол. — Ще издадем заповед на Съвета. Записваш ли, Ирулан?
— Да, господарю — хладно отвърна тя, обидена, че й налагат ролята на писар.
— Всички конституции прерастват във върховна тирания — каза Пол. — Те са организирана власт, издигната до убийствено ниво. Конституцията е мобилизирана обществена власт и няма съвест. Тя може да смаже както високопоставения, така и смирения, да им отнеме последната искрица достойнство и индивидуалност. Нейното равновесие е нестабилно, а ограничения липсват. Аз обаче имам ограничения. В стремежа си да осигуря върховна закрила за своя народ, аз забранявам конституцията. Заповед на Съвета, днешна дата и тъй нататък…
— Ами тревогите на иксианците относно данъците, господарю? — осведоми се Стилгар.
Пол откъсна погледа си от унилото недоволство, изписано по лицето на Корба.
— Имаш ли предложение, Стил?
— Трябва да запазим контрола над данъците, сир.
— Срещу моя подпис под Тюпайлския договор — заяви Пол — ще поискаме от Сдружението да осигури налагане на нашия данък върху Иксианската конфедерация. Без транспорт конфедерацията не може да търгува. Ще плати.
— Много добре, господарю. — Стилгар пое следващата папка и се изкашля. — Доклад на квизарата от Салуса Секундус¤. Бащата на Ирулан отработва с легиона си маневри за приземяване.
Ирулан като че бе открила нещо много интересно върху лявата си длан. На шията й пулсираше изпъкнала вена.
— Ирулан — запита Пол, — продължаваш ли да твърдиш, че легионът е само играчка за баща ти?
— Какво може да стори с един легион? — отвърна тя, като го гледаше през премрежени мигли.
— Може да си строши главата — каза Чани.
Пол кимна.
— И вината ще падне върху мен.
— Познавам неколцина военачалници от джихада, които биха се разлютили от подобна новина — подхвърли Алая.
— Но това са просто полицейските му части! — възрази Ирулан.
— В такъв случай не им трябват маневри за приземяване — каза Пол. — Препоръчвам в следващото писъмце до баща си да включиш прямо и откровено изложение на моите възгледи относно деликатната му позиция.
Тя сведе очи.
— Да, господарю. Дано да го вразумя. От баща ми би излязъл нелош мъченик.
— Ммм… — промърмори Пол. — Без моя заповед сестра ми не би се обадила на споменатите военачалници.