С въздишка помисли, че всяка поробена от легионите му планета отприщва нови извори на поклонници. Те прииждаха от благодарност към „миротвореца Муад’диб“.
Навсякъде има мир, помисли Пол. Навсякъде… освен в сърцето на Муад’диб.
Усещаше, че някаква частица от него лежи потопена в заскрежен леден мрак без начало и край. Чрез пророческото могъщество бе проникнал дълбоко в образа на вселената, сътворен от цялото човечество. Бе разтърсил спокойния космос, за да замести покоя със своя джихад. В битки, в мисли, в предсказания — във всичко бе победил човешката вселена и все пак го изпълваше убеждението, че тя продължава да му убягва.
Тази планета под нозете му, на която бе повелил да се преобрази от пустиня в богато напоен рай — тази планета беше жива. Устременият й пулс трептеше като всяко човешко сърце. Тя се бореше против него, съпротивяваше се, изплъзваше се от заповедите…
Нечии пръсти се плъзнаха в дланта му. Той сведе глава и срещна угрижения взор на Чани. Очите й го погълнаха жадно, сетне тя прошепна:
— Моля те, любими, не се сражавай с отвъдния си дух.
Вълнението й плъзна от пръстите нагоре като прилив, разтърси го цял.
— Сихая — пошепна той.
— Трябва скоро да идем в пустинята — тихо промълви тя.
Той стисна ръката й, пусна я и се върна към масата, но остана прав.
Чани седна на мястото си.
Присвила устни, Ирулан се вглеждаше в документите пред Стилгар.
— Ирулан се самопредлага за майка на имперския престолонаследник — каза Пол. Озърна се към Чани, после пак погледна принцесата, която все тъй избягваше да срещне очите му. — Всички знаем, че тя не изпитва любов към мен.
Ирулан застина съвършено неподвижно.
— Знам политическите аргументи — продължи Пол. — Тревожат ме другите, човешките доводи. Мисля, че ако височайшата съпруга не бе обвързана с обетите на Бене Гесерит, ако не я тласкаше стремежът към лична власт, решението ми щеше да е съвсем друго. Но при сегашното положение отхвърлям плана.
Ирулан въздъхна дълбоко, треперливо. Сядайки отново, Пол си помисли, че никога не я е виждал да се владее толкова зле. Приведе се към нея и прошепна:
— Искрено съжалявам, Ирулан.
В очите й припламна нескрита ярост. Тя вирна брадичка и изсъска:
— Не ми трябва твоето съжаление! — И като се завъртя към Стилгар, запита: — Има ли още нещо срочно и застрашително?
Без да откъсва поглед от Пол, Стилгар отговори:
— Още един въпрос, господарю. Сдружението отново предлага да открие официално представителство тук, на Аракис.
— Искат да пратят някоя космическа твар? — запита Корба; гласът му трепереше от фанатична омраза.
— Вероятно — каза Стилгар.
— Въпросът трябва да се обсъди крайно предпазливо, гос’дарю — предупреди Корба. — Съветът на наибите може да се раздразни от присъствието на истински сдруженец тук, на Аракис. Тия чудовища оскверняват и земята под нозете си.
— Те живеят в цистерни и не стъпват по земята — отвърна Пол, без да крие раздразнението в гласа си.
— Наибите могат и сами да се заемат с въпроса, гос’дарю — настоя Корба.
Пол го изгледа свирепо.
— В края на краищата, те са свободни, гос’дарю. Добре помним как Сдружението водеше насам нашите потисници. Не сме забравили с какъв шантаж изкопчваха от нас подправката като откуп, за да не разкрият тайните ни на враговете. Изстискваха всяка…
— Стига! — кресна Пол. — Да не мислиш, че аз съм забравил?
Сякаш събуден от сън и едва сега осъзнал какво си позволява да говори, Корба избъбри нещо неясно, после добави:
— Прости ми, гос’дарю. Не исках да намеквам, че не си от свободните. Не исках…
— Ще изпратят щурман — каза Пол. — А щурманът едва ли би дошъл тук, ако подозира някаква опасност.
С пресъхнало от внезапен страх гърло, Ирулан едва изрече:
— Значи ти… си видял как щурманът идва тук?
— Разбира се, че не съм видял щурмана — присмехулно я имитира Пол. — Но мога да видя къде е бил и къде се кани да отиде. Нека пратят щурман. Може да ми свърши работа.
— Волята ти е закон — каза Стилгар.
А Ирулан прикри с длан усмивката си и помисли: Значи е вярно. Нашият император не може да види щурмана. Двамата са слепи един за друг. Съзаклятието остава в тайна.
6.
Драмата започва отново.
Приведена над тайното прозорче, Алая гледаше как пратениците на Сдружението влизат в голямата приемна зала.