— Как предпочиташ да те наричам, Хейт или Дънкан Айдахо?
— Господарят може да ме нарича както пожелае, защото аз не съм име.
— Но харесваш името Дънкан Айдахо?
— Мисля, че това ми е било името, сир. То е по мярка на празнотата в мен. И все пак… разбужда странни отзвуци. Струва ми се, че заедно с приятните неща едно име носи и много страдания.
— Какво ти доставя най-голямо удоволствие? — запита Пол.
Ненадейно голата се разсмя.
— Да търся у другите следи, които разкриват предишната ми личност.
— Откриваш ли тук подобни следи?
— О, да, господарю. Твоят помощник Стилгар се разкъсва между чувствата на подозрителност и възхищение. Бил е приятел на предишното ми аз, но плътта на гола го отвращава. Ти, господарю, си се възхищавал на онзи, който съм бил… и си му вярвал.
— Пречистен ум — промълви Пол, — Как може един пречистен ум да идва при нас за ново робство?
— Робство ли, господарю? Пречистеният ум взима решения пред лицето на неизвестното, без причина и следствие. Робство ли е това?
Пол се навъси. Това бе типично зенсунско съждение — загадъчно, уместно, пропито от вяра, отхвърляща всичко обективно в мисловната дейност. Без причина и следствие! Подобни мисли разклащаха устоите на разума. Неизвестното! Безброй неизвестни се криеха във всяко решение, дори в пророческите видения.
— Би ли предпочел да те наричам Дънкан Айдахо? — запита Пол.
— Разликите изграждат живота ни, господарю. Избери ми име.
— Нека оставим тлейлаксианското — реши Пол. — Хейт… това име напомня да бъдем предпазливи.
Хейт се поклони и отстъпи крачка назад.
А Алая се запита: Как разбра, че разговорът е приключен? Аз усетих, защото познавам брат си. Но за чужд човек нямаше никакъв явен признак. Сянката на Дънкан Айдахо ли му подсказа?
Пол се обърна към посланика.
— Заделили сме помещения за посолството. Желаем при първа възможност да проведем с вас беседа на четири очи. Ще ви известим за времето и мястото. Да ви осведомим още, преди да го чуете от недостоверни източници, че Гайъс Хелън Мохайъм, света майка от Сестринството, е била отстранена от кораба, с който пристигнахте. Сторено е по наше повеление. Присъствието й на вашия кораб ще бъде обсъдено в предстоящите разговори.
С небрежно махване на ръката Пол даде на делегацията знак за оттегляне и изрече:
— Хейт, ти оставаш тук.
Влачейки цистерната, свитата на посланика отстъпи назад. Едрик се превърна в раздвижено оранжево петно сред оранжевия газ — очи, уста, леко потръпващи крайници.
Пол продължи да го гледа, докато сдруженецът изчезна и огромната порта се притвори след него.
Сторих го, помисли той. Приех голата. Не се съмняваше, че тлейлаксианското създание е примамка. Най-вероятно и оная дърта вещица, светата майка, играеше същата роля. Но сега бе дошло времето на тарока, зърнат в едно от ранните му видения. Проклетият тарок! Той размътваше водите на Времето, заставяше ясновидеца с отчаяни усилия да дири събития, до които остава само час. При това тарокът работеше както за него, така и срещу него. Онова, което не можеше да види, бе недостъпно и за останалите.
Голата стоеше и чакаше, леко склонил глава настрани.
Стилгар прекрачи стъпалата, закри Хейт от погледа на Пол и изрече на чакобза¤, ловния език от някогашните времена на сийча:
— От оная твар в цистерната ме побиват тръпки, сир, но този подарък! Изгони го!
— Не мога — отвърна Пол на същия език.
— Айдахо е мъртъв — настоя Стилгар. — Този тук не е Айдахо. Разреши ми да взема водата му за племето.
— Голата е моя грижа, Стил. Ти се заеми с пленничката. Искам светата майка да бъде зорко пазена от хората, които обучих да превъзмогват изкушенията на Гласа¤.
— Тая работа не ми допада, сир.
— Ще бъда нащрек, Стил. И ти не се отпускай.
— Добре, сир.
Стилгар слезе към пода на залата, мина досами Хейт, подуши го и с широка крачка се отправи навън.
Злото се открива по миризмата, помисли Пол. Стилгар бе забил на десетина планети зелено-бялото атреидско знаме, но като истински свободен си оставаше суеверен и неподатлив на каквато и да било изтънченост.
Пол се вгледа в подаръка.
— Дънкан, Дънкан — прошепна той. — Какво са направили с теб?
— Дадоха ми живот, господарю — отвърна Хейт.
— Но защо си бил обучен и пратен при нас?
Хейт прехапа устни.
— Възнамеряват да те унищожат чрез мен.
Прямотата на тия думи потресе Пол. Ала как иначе би могъл да отговори един зенсунски ментат? Дори в тялото на гола, ментатът не бе способен да изрича друго освен истината, особено когато бе надарен с душевния покой на Зенсуни. Той беше просто жив компютър, разум и тяло, посветени на задачата, с която в древни времена се бяха занимавали омразните механични устройства. Двойно по-почтено изглеждаше това, че тлейлаксианците го бяха възпитали като философ Зенсуни… освен ако в тая плът имаше вградено и нещо още по-странно.