— Надявам се следващия път да предупредите за идването си — прекъсна го тя.
Плъзна се покрай него към спалнята, намери една удобна сива роба, надяна я и се зае да разресва косата си пред стенното огледало. Чувстваше се потна, тъжна като след любовен акт и изпитваше само едно желание — да се изкъпе още веднъж… и да спи.
— Защо сте тук? — попита тя.
— Господарю — изрече Стилгар.
Гласът му звучеше тъй странно, че Алая се завъртя и го изгледа втренчено.
— Колкото и да е учудващо, идваме по препоръка на Ирулан — каза Пол. — Тя смята, а и фактите, с които разполага Стил, сякаш го потвърждават, че нашите врагове се канят да предприемат решителен опит за…
— Господарю! — повтори Стилгар още по-рязко. Докато брат й го погледна с недоумение, Алая продължаваше да изучава стария свободен наиб. Сега от него се излъчваше някаква особена сила, която я накара да осъзнае, че той е един от най-първичните представители на племето. Стилгар вярваше в съществуването на свръхестествен свят нейде съвсем наблизо. Този свят му говореше с простички езически слова, прогонвайки всяко съмнение. Реалната вселена, в която се намираше, беше свирепа, невъздържана и лишена от общоприетата имперска нравственост.
— Да, Стил — каза Пол. — Ти ли искаш да й кажеш защо сме дошли?
— Не му е времето да приказваме защо сме дошли — отвърна Стилгар.
— Какво има, Стил?
Стилгар се взираше в Алая все тъй напрегнато.
— Сляп ли си, господарю?
Пол се обърна и погледна сестра си, усещайки как го изпълва неясна тревога. От всичките му съветници единствен Стилгар дръзваше да говори с подобен тон, но дори и той знаеше кога да си държи езика зад зъбите.
— На тая тук й трябва мъж! — изтърси Стилгар. — Ще си вземем белята, ако не я омъжим час по-скоро.
С внезапно пламнало лице, Алая му обърна гръб. Как успя да ме засегне? — запита се тя. Бене-гесеритското самообладание се бе оказало безсилно да обуздае реакцията й. Как го постигна Стилгар? Та той не владееше силата на Гласа. В душата й стъписването се бореше с гнева.
— Слушайте великия Стилгар! — възкликна Алая, без да се обръща. Усещаше злобни нотки в тона си, но не можеше да ги заглуши. — Свободният Стилгар съветва девици всякакви!
— Длъжен съм да говоря, защото обичам и двама ви — изрече Стилгар и в гласа му отекна непоклатимо достойнство. — Не бих станал вожд на свободните, ако бях сляп за онова, що тласка мъж към жена и жена към мъж. За да го види, човек не се нуждае от свръхестествени способности.
Пол внимателно вникна в думите на Стилгар, преосмисли видяното преди малко и неоспоримо мъжкото чувство, което бе изпитал към собствената си сестра. Да, от Алая се излъчваше нещо, напомнящо за разгонена женска, нещо диво и разгулно. Какво я бе накарало да влезе гола в тренировъчната зала? И да рискува живота си толкова безразсъдно! Единадесет светлинки сред фехтовалните призми! Безмозъчният автомат заемаше място в съзнанието му като ужасно творение на древността. Притежаването му бе станало кумир на днешната епоха, ала то носеше и следи от старинната безнравственост. Някога създателите на тия машини ги бяха надарявали с компютърни мозъци и изкуствен разум. Бътлъровият джихад бе сложил край на това, но не бе разсеял обкръжаващия ги аристократично-порочен ореол.
Разбира се, Стилгар имаше право. Трябваше да намерят мъж за Алая.
— Ще се погрижа — каза Пол. — Двамата с Алая ще го обсъдим по-късно… насаме.
Сестра му се обърна и впи очи в неговите. Добре познаваше хода на мислите му и разбираше, че е станала обект на ментатско решение, в което човекът-компютър сглобява чрез анализа си безброй откъслечни сведения. В осъзнаването на факта имаше нещо безмилостно, неотменимо като движението на планетите. То носеше в себе си частица от вселенския ред — неизбежен и страховит.
— Сир — обади се Стилгар, — може би ще трябва да…
— Не сега! — отсече Пол. — В момента си имаме други грижи.
Усещайки, че не смее да влезе в логически двубой с брат си, Алая като истинска бене-гесеритка пропъди спомена за последните минути и запита:
— Значи Ирулан ви праща?
— Донякъде — каза Пол. — Нейните сведения потвърждават подозрението ни, че Сдружението подготвя план за отвличане на пясъчен червей.
— Ще опитат да хванат някой по-дребен екземпляр и да пренесат меланжовия цикъл на друга планета — добави Стилгар. — Следователно, открили са свят, който им се струва подходящ.
— Следователно имат съучастници между свободните! — възрази Алая. — Нито един пришълец не е способен да залови червей!
— Това се разбира от само себе си — потвърди Стилгар.