Досетила се е, че се намира пред съда, помисли Сцитал, че тепърва ще бъде изречена присъдата, която може да я пощади или погуби. Вижда какъв капан сме й заложили.
За миг погледът му потъна в очите на светата майка и той с почуда осъзна, че двамата споделят тази мисъл за Ирулан. Разбира се, бене-гесеритките бяха инструктирали своята принцеса, бяха я подготвили за изкусна лъжа. Но винаги наставаше момент, когато една бене-гесеритка трябва изцяло да се довери на собствените си умения и инстинкти.
— Принцесо, знам какво най-силно желаете от императора — подхвърли Едрик.
— Та кой не го знае? — отвърна Ирулан.
— Искате да бъдете родоначалница на кралската династия — продължи Едрик, сякаш не я бе чул. — Това няма да стане, ако не се присъедините към нас. Повярвайте на пророческата ми дума. Императорът се е оженил за вас по политически съображения, но никога не ще споделите ложето му.
— Значи ясновидецът си падал и по надничане в чужди постели — насмешливо подметна Ирулан.
— Императорът е по-здраво обвързан със своята наложница от свободните, отколкото с вас! — озъби се Едрик.
— А тя не го дарява с наследник — каза Ирулан.
— Разумът е първата жертва на силните чувства — промърмори Сцитал. Усети как бликналият гняв на принцесата тутакси бе обуздан от укора му.
— Не го дарява с наследник — изрече Ирулан с глас, издаващ наново овладяно спокойствие, — защото тайно я тъпча с противозачатъчни средства. Такова признание ли очаквахте?
— Императорът едва ли би се радвал да го узнае — усмихна се Едрик.
— Вече съм измислила как да го излъжа — каза Ирулан. — Той може и да има усет за истината, но понякога е по-лесно да повярваш на лъжата.
— Трябва да направите избора си, принцесо — каза Сцитал. — Разберете ли го, ще се спасите.
— Пол се държи почтено с мен. Аз заседавам в Съвета му.
— От дванадесет години сте височайша съпруга. Проявил ли е поне капчица топлота към вас през това време? — запита Едрик.
Ирулан поклати глава.
— Чрез гнусните орди на свободните той свали баща ви от трона, ожени се за вас, за да узакони претенциите си за върховна власт, ала така и не ви увенча с короната на императрица — добави Едрик.
— Едрик се мъчи да ви разколебае чрез чувствата, принцесо — подметна Сцитал. — Не е ли любопитно?
Тя се обърна към лицетанцьора, видя наглата му усмивка и отговори с леко повдигане на веждите. Сцитал усети, че вече е наясно — ако се поддадеше на влиянието на Едрик и си тръгнеше оттук като участница в съзаклятието, тия моменти можеха да останат скрити от пророческата дарба на Пол. Ала ако откажеше да се ангажира…
— Не ви ли се струва, принцесо, че Едрик въвежда в нашия заговор съвършено излишни силови методи? — запита Сцитал.
— Вече подчертах, че ще се съобразявам с най-справедливото решение — заяви Едрик.
— И кой ще го определи? — заинтересува се Сцитал.
— Той иска тя да се включи безрезервно — изръмжа светата майка. — Помежду ни не бива да има измама.
Сцитал видя, че Ирулан се е отпуснала в поза за размисъл, прикривайки длани в ръкавите на роклята. Навярно сега обмисляше подхвърлената от Едрик примамка — да основе кралска династия! Може би се питаше какъв план са подготвили съзаклятниците, за да се предпазят от нея. Трябваше да прецени много неща.
— Сцитал — обади се Ирулан след малко, — казват, че вие, тлейлаксианците, се придържате към странни понятия за чест — жертвите ви винаги да имат спасителен изход.
— Стига да го открият — потвърди Сцитал.
— А аз жертва ли съм? — запита Ирулан.
Сцитал избухна в смях. Светата майка изсумтя.
— Принцесо, няма от какво да се боите, вие вече сте наша — изрече Едрик с тих, настоятелен глас. — Нима не шпионирате императорските придворни по заръка на началството от Бене Гесерит?
— Пол знае, че докладвам на учителите си — каза тя.
— Но не им ли доставяте материал за мощна пропаганда срещу вашия император? — запита Едрик.
Не „нашият“ император, отбеляза Сцитал. „Вашият“ император. Бене-гесеритка като Ирулан не би пропуснала да схване тази изтървана думичка.
— Става въпрос за сили и начина, по който те могат да бъдат използвани — каза той, пристъпвайки към цистерната на посланика от Сдружението. — Ние, тлейлаксианците, вярваме, че в цялата вселена съществува само неутолимият апетит на материята, че енергията е единственото истинско вещество. А енергията умее да се учи. Чуйте ме добре, принцесо: енергията умее да се учи. Това наричаме сила.
— Не ме убедихте, че можем да победим императора — каза Ирулан.