— Не бива да скърбим за ония, който обичаме, преди да ни напуснат.
— Преди да ни напуснат — прошепна Пол. — Кажи ми, сестричке, що е преди?
13.
До гуша ми дойде от тия божествено-църковни истории! Мислиш, че не забелязвам собствените си митове? Свери си пак данните, Хейт. Аз вмъкнах ритуалите си в най-елементарните човешки постъпки. Хората ядат в името на Муад’диб! Любят се в мое име, раждат се в мое име… пресичат улиците в мое име. И в най-жалкия бордей на далечния Гангишри не могат да заковат греда на покрива, без да подирят благословията на Муад’диб!
— Голям риск е да напускаш поста си и да идваш при мен по това време — каза Едрик, гледайки гневно лицетанцьора¤ през стените на резервоара си.
— Колко ограничено и тъпо разсъждаваш — отвърна Сцитал. — Я виж кой точно е дошъл да те посети?
Едрик неуверено се втренчи в тромавата фигура, провисналите клепачи, глуповатото лице. Денят едва започваше и организмът на щурмана още не се бе пренастроил от нощния отдих към активна консумация на меланж.
— Не е ли тази формата, в която си вървял по улиците? — попита Едрик.
— Днес съм надявал такива лица, че никому не би хрумнало да погледне повторно някое от тях — каза Сцитал.
Хамелеонът си въобразява, че телесните промени ще го прикрият от всичко и всекиго, помисли Едрик в проблясък на интуиция. И се запита дали участието му в заговора наистина ги предпазва от други ясновидци. Например от сестрата на императора…
Той тръсна глава и оранжевият газ в цистерната се раздвижи.
— Защо си тук? — попита Едрик.
— Подаръкът трябва да се подтикне към по-бързи действия — каза Сцитал.
— Невъзможно.
— Трябва да се намери начин — настоя Сцитал.
— Защо?
— Не ми се нрави развоят на събитията. Императорът се опитва да ни разедини. Вече е направил предложение на Бене Гесерит.
— О, това ли било…
— Това! Трябва да подтикнеш голата към…
— Ти си го създавал, тлейлаксианецо. Сам знаеш, че не можеш да искаш подобно нещо. — Едрик помълча и се приближи към прозрачната стена на резервоара. — Или си ни излъгал относно подаръка?
— Да съм ви излъгал ли?
— Ти каза, че оръжието трябва само да се насочи и зареди, нищо повече. След като подарихме голата, вече не можем да се месим.
— Всеки гола може да бъде обезпокоен — каза Сцитал. — От теб не се иска нищо друго, освен да го попиташ за предишния му живот.
— И какво ще стане?
— Вълнението ще го тласне към действия, които облекчават задачите ни.
— Той е ментат, надарен с могъща логика и здрав разум — възрази Едрик. — Ще се досети какво правя… или пък сестрата ще заподозре нещо. Ако вниманието й се насочи към…
— Можеш ли да ни криеш от ясновидци или не? — прекъсна го Сцитал.
— Не се боя от оракули — каза Едрик. — Страхувам се от логиката, от реалните шпиони, от могъществото на империята, от контрола над подправката¤, от…
— Човек може спокойно да мисли за императора и неговата мощ, стига да помни, че всичко има свършек — каза Сцитал.
Щурманът стреснато отскочи назад, размахвайки крайници като някакъв уродлив тритон. Сцитал потисна чувството си на отвращение от тази гледка. Както винаги, навигаторът на Сдружението¤ бе облечен в черно трико, издуто на пояса от някакви контейнери. И все пак… когато се движеше, той създаваше впечатление, че е гол. Сцитал реши, че чувството се поражда от опипващите плаващи движения — и отново се изненада колко крехки са връзките на съзаклятието. Бяха несъвместими като група. Тук се криеше слабостта им.
Вълнението на Едрик попремина. Той се вгледа в Сцитал, обагрен в оранжево от газа, който го поддържаше. Какъв ли ход за измъкване си бе подготвил лицетанцьорът в случай на провал? Кой знае! Тлейлаксианецът и постъпките му не се поддаваха на предвиждане. Лош знак.
Нещо в гласа и жестовете на навигатора подсказваше на Сцитал, че сдруженецът се бои не толкова от императора, колкото от сестра му. Тази мисъл проблесна изведнъж в съзнанието му. Тревожно. Нима бяха пропуснали нещо важно относно Алая? Беше ли голата достатъчно мощно оръжие, за да унищожи и двамата?
— Знаеш ли какво се говори за Алая? — попита Сцитал, опипвайки почвата.
Човекът-риба отново се развълнува.
— Какво имаш предвид?
— Никога до днес философията и културата не са се радвали на такава покровителка — поясни Сцитал. — Удоволствието и красотата се обединяват в…